Луда ли съм?

От 8 коментара0/5

Бяхме различни и далечни, като двата полюса, и така нечовешки се привличахме. С него беше различно с него не беше любов, не беше секс.... с него беше огън, а аз така умирах да изгарям в ръцете му.
Бяхме различни и далечни, като двата полюса, и така нечовешки се привличахме. С него беше различно с него не беше любов, не беше секс.... с него беше огън, а аз така умирах да изгарям в ръцете му.

И тогава той беше такъв, какъвто винаги е бил, груб, недодялан, пълен тъпак. Такъв какъвто го мразех, тази част в него, от която адски се страхувах.

Ненавиждах моментите, в които се държеше хлапашки, та аз исках мъж, но още повече ненавиждах моментите, в които се правеше на мъж, мъжът в него просто искаше да доминира над мен, просто искаше да ми покаже колко съм слаба всъщност.

И днес той беше такъв, какъвто, като се замисля не го бях виждала от доста време, такъв какъвто беше при първата ни целувка.

И пак го направи, направи го като първия път, грубо, хладнокръвно, без да иска позволение. Точно като първия път аз го вбесих до безбожие, видях огъня в очите му, усетих омразата му, гнева, желанието да ме удари, виждах как стиска юмруци и зъби и се бори с вътрешните си бесове. И точно като първия път, хвана ме за косата без да му пука че ме боли, опъна я здраво назад и това беше очаквах шамара да се стовари на лицето ми. Но не другата му ръка ме придърпа здраво, приклещи ме в ъгъла. Затворих очи и усетих устните му върху моите, жадни, горещи, влажни.....

Усещах го, усещах го и онзи ден, усетих го и днес, груб, нетърпелив, не искащ позволение. Това беше неговия начин да ми покаже.....обичта си.

Ние не просто се чу..хме, дори любов не е точната дума, ние правехме нещо различно, нещо което никой не прави, ние изгаряхме, умирахме един за друг, жадувахме се и о забога правехме го невероятно.

Днес се влюбих за втори път в него и осъзнах че да се опитам да го променя, беше най-голямата ми грешка.

Аз просто умирах да е такъв, обичах го такъв, бях се влюбила точно в това у него, в лошата му страна. Бях лудо влюбена в ръцете му, когато дърпат косата ми, в устните които не питаха кога да ме целунат и в езика му които обикаляше цялото ми тяло. Обичах го такъв, груб, защото в грубостта си криеше някаква нежност, която само ние двамата разбирахме. Знам че това беше неговия начин и днес осъзнах че определено не искам да го променям.

Бяхме различни и далечни, като двата полюса, и така нечовешки се привличахме. С него беше различно с него не беше любов, не беше секс.... с него беше огън, а аз така умирах да изгарям в ръцете му.

Обичах когато ми вика, обичах да ми крещи, да виждам яростта в очите му, в ръцете му, в устните ..... а само как обичам да ми я показва, лудостта си, гнева си любовта си. винаги така сладко, първо бавно изпепеляващо изтезаващо и после бързо лудо дори може би малко болезнено.

Луда ли съм, луда ли съм да го обичам, луда ли съм да се чувствам пълноценна с него.

Ооо да луда съм по него.
 

Още истории от "Интимно"

Твърде късно...

Твърде късно...

Вече всичко оставям по течението, май. Вече не се впрягам толкова, не се товаря....

Живея с мъж, но се чувствам сама

Живея с мъж, но се чувствам сама

Запознахме се в сайт за запознанства май месец тази година.Не е било любов от пръв...

Господи, как ми липсваше, ужасно много... неусетно бях вложила чувства в чисто сексуалните ни отношения.

Съседка за секс или нещо повече...

Здравейте, Бих искала да споделя чувствата си тук, пред непознати. Трудно ми е да ги изговоря, затова мисля, че е най-добре да ги напиша. :)