Всичко е красиво.Лятото,морето и живота...
Срещнах го ,полетях с него.Щастие да ама не!

Женен ,с две деца.А аз,влюбена ,не знаеща,не виждаща какво става около мен.Спряла да се пази от стрелите на Купидон.и какво се получи в един момент.Тя(в случая аз) влюбена до полуда,той-също.И двамата на път да разбият едно семейство....

Но не.Така не става,не трябва!

Срещнах свършения мъж,този за когото цял живот бях мечтала,този който ме научи да обичам,този който за малко да ме убие...
Зная ,че той трябва да остане при жена си /късметлика /и децата си,не мога и не трябва да му преча.Но уви не можем да се разделиме,толкова сълзи и толкова безуспешни опити за раздяла,че вече нямам сили ,вече не зная какво става с мен.

Обичам,обичана съм,но защо не сам щастлива?
Дали с тази любов ,която спечелих не загубих нещо наистина ценно?
Дали в тази връзка не загубих себе си?

Какво остана от мен?
Аз-млада ,красива и сама.Жена по ,която мъжете на улицата и не само там се обръщат за да се порадват на красотата ми.Не си мислете ,че искам да се изтъкна това е живата истина.
Той-незная как точно да го опиша-висок ,синеок,красавец-но женен.
Защо по дяволите все на мен се случва това,няма ли на тази земя един свободен мъж?
Но както и да е ,пиша ви за да му благодаря,че ме обича,че е винаги до мен въпреки трудностите и най-вече да му благодаря, че го има на света.
Обичам те бебе,и незная,дали някога ще мога да се откажа от теб,а когато този момент настъпи,момента в който ще трябва да се разделиме ,какво ще стане с нас?
Не мога да не те обичам,но не мога и без теб,нито с теб...
Какво да правия?Искам те само за мен!!!
Не мога вече да се правя ,че не ми пука от жена ти,не я понасям !
Искам сутрин да се будя до теб ,и отново да съм щастлива,както преди.Искам да си до мен и да не се притеснявам,че ако ти се обадя ще вдигне тя,искам те...

Обичам те,и знаеш ,че колкото и да ни е трудно НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ ТЕБ!

ОБИЧАМ ТЕ!!!

Завинаги твоя любовница.....