Любов моя,
греховна, потайна, неутолима.Ти дойде и разтърси живота ми като пролетна буря, запрати далеч спокойствието на дните и нощите ми.Твоите юзди ме държат здраво и теглят в незнайна посока.
Докъде ще ме доведе тя? Кой може да ми отговори? Завесата на бъдещето е затворена и не мога да видя какъв ще бъде краят на тази любов-внезапна, временна, непозволена.
Обичам те! Обичам те до безумие с онази греховна любов на омъжена жена, раздвоена между позволеното и непозволеното, между делника и очакването.
Аз имам семейство, дете-ти си свободен.
Тъжно и страшно,нали?
Аз не мога да дам това което очакваш.
Не мога да направя нищо, което да промени дните ти както мечтаеш.
Не ме осъждай.
Господи помогни ми!
Защо позволих на сърцето си да бъде впримчено в онази бездънна мрежа,от която освобождаване няма.
А можех ли да му заповядам?
Трябваше да минат месеци за да разбера,че това,което изпитвам не е само увлечение,безобиден флирт,а нещо голямо и истинско.
Дълго време се пазех да не премина бариерата, да бъда господар на действията си. Но уви....
Разбрах,че над истинската любов властва не разума,а чувствата,които диктуват всяка човешка мисъл и постъпка. И когато разумът се бори с чувствата,животът се превръща в ад, а всеки ден-в едно безкрайно страдание...
Може би времето ще излекува,може би сърцето ми ще намери покой.
Но сега не искам лек и не искам спокойствие!
Обичам онези откраднати мигове,които ме правят щастлива.
Има спомени,които остават в нас за цял живот.Те се връщат винаги в мислите и сърцата ни и времето е безсилно да ги заличи.
Не аз,животът направи вместо мен избора ми. И ти го знаеш нали?
Не ме укорявай. Аз не си отивам....
Спомените и обичта ми остават, с тях аз цял живот ще бъда с теб....обичам те!