Здравейте на всички които четат истинските истории в този сайт!

На 32 години съм, живея с един мъж - не сме сключвали брак, просто живеем заедно. Не мога да се оплача че се държи зле с мен - не сме идеални - нито той нито аз, имаме си разни проблеми но - нищо прекалено. Аз поисках да живеем заедно и настоях за това - и го постигнах а сега се питам дали не направих най-голямата грешка в живота си.

От доста време чувствам че нещата между нас не вървят - но все ми се струва че тези "дребни" неща не са причина да се разделяме. Винаги съм вярвала, че където има проблем има и решение и съм се опитвала винаги и за всеки проблем да разговаряме и заедно да намираме изход от ситуациите в които попадаме.... Все пак сме интелигентни хора! Но все повече имам чувството че някак насила се опитвам да създам семейство.

Най големият проблем според мен е че сексът между нас куца ужасно. Той има проблем - "преждевременна еякулация". Не държа винаги да съм задоволена, зная че е нормално, случва се понякога да свърши по-бързо от мен.... Но това е винаги! А и "ласките" му са доста тромави.

Някои ще ме попитат защо тогава съм чакала толкова време за да му кажа или да предприема нещо - отговарям : Не съм чакала. Никога не съм го лъгала, не смятам че е добра идея да имитирам оргазъм - по-добре да е наясно че има проблем. Разговаряли сме много и той ми е обещавал че ще вземе мерки, но.... така три години!

В началото си казвах че все пак има и по-важни неща от секса и няма да е честно от моя страна да го зарязвам заради такъв проблем.

Е - да, обаче тоя "дребен" проблем сякаш ме кара да изстивам към него все повече и повече и се питам - дали не губя и своето и неговото време като се заблуждавам че ще можем да се справим с проблемите си? Ето и по-сериозния проблем - нямаме дете.

Ходили сме при лекари.... всички са категорични че много трудно ще се получи по естествен начин (проблема е у него). Мислила съм и за изкуствено осеменяване или дори инвитро. Може би се досещате че при едно такова "ходене по мъките" мъжа не е инициатор... а и процедурите не са никак приятни и са с доста странични ефекти за жената - абе всичко ще е на "моя задник".

Искам да имам дете но вече не съм убедена че искам да си причинявам това. Искам детето ми да е заченато с чувства и желание така както е ставало откакто свят светува а не в някаква лаборатория.... Чувствам се виновна защото знам че той ме обича и знам колко много ще го заболи ако го напусна.

Как да го зарежа - той ще приеме че го правя защото съм егоист а истината е че ако бях егоист - отдавна да съм си тръгнала дори и без обяснения.... Не искам да го наранявам не искам никой да страда заради мен но знам че няма да съм щастлива с този човек - как да прекратя тази безсмислена връзка? Той ме е приел за даденост вече и когато му казвам че живеем направо като старци а не като млади хора той смята че това било нормално!

Рано ми е сякаш да се чувствам стара, а точно така се чувствам с него....

Вие какво мислите? Как да постъпя?

Ще съм благодарна за съветите ви и ще уважа мнението и на тези които биха ме обвинили или критикували...