Да това съм аз една отчаяна от живота жена със страхотни комплекси.

Много хора биха ме упрекнали в това мое жалко състояние. Сигурно си го заслужавам. Да не говоря,че съм се превърнала в една злобна и завистлива кучка. Да точно така. Много завиждам на слабите и засукани момичета. Защото аз съм грозна(ПОНЕ ТАКА СМЯТАМ). Ето и моята история!
Познавам се със съпруга ми от 12 години.

Мечта за всяка жена /умен възпитан и интелигентен,с чувство за хумор много общителен с богата обща култура/. На пръв поглед всичко е окей ,но има едно голямо но.  

При запознанството ми с негова близка родственица тя не ме хареса  и оттук започна моя истински ад. Започнахме да се виждаме тайно продължение на 5 години. През тези години в мое присъствие, нагло се зазяпваше в други момичета.

Все се хвалеше, че много потентен  и всяко момиче би ми завиждало за неговите сексуални подвизи, дори ми предлагаше тройка/разбира се с момиче). Повтаряше ми ,че не съм негов тип,но тогава не си давах сметка какво ме очаква в бъдещето.

След смъртта на леля му той ми предложи да живея при него. В началото бях много щастлива,но с времето осъзнах, че между нас сексът не върви или, ако го има то да си отбие номера.

Връзката ни се коренеше само на приятелска основа, беше добър с мен угаждаше ми,грижеше се за мен.  Казваше, че ме обича и сексът не е най-важното нещо в живота. Така, че през тези години се превърнах в една вечно намръщена и недоволна жена изпълнена с съмнение и подозрение дали не ми изневерява?

И ви питам дали сексът не е от значение за една жена да се чувства привлекателна и желана. Въобще има ли смисъл да бъда с него, въпреки че още съм влюбена в него!