Писала съм и друг път тук и обикновено намирам подкрепа и помощ, тъй като получавам най-различни мнения и виждам себе си от друг ъгъл.

Проблемът е следния. На 23 съм, контактувам с мъже, излизала съм на срещи, даже имам много приятели мъже на най-различна възраст, с които се виждам чат пат. Това добре, но съм малко консервативна. Иска ми се първо добре да опозная даден мъж преди да имаме по-интимни отношения, може би дори преди да се целунем, но хайде, това с целуването го преодолях вече. А сега май е модерно първо да се понатиснем, че и секс да правим, а после да изграждаме духовна връзка...

Та така, започвам да излизам с някой. Ако той се държи по-приятелски, предразполага ме и прекараме повече време заедно, аз започвам да се влюбвам и започвам да искам докосвания, но съм срамежлива и не правя стъпка. Той решава съответно, че не се интересувам от него като мъж, тъй като реално отношенията ни са приятелски, продължава с друга, аз рева и т.н.

Втори вариант - писва ми да съм сама, решавам, че ще ставам и аз модерна. И така, когато се запозная с някого - било през нета или общ познат на приятелки (запознаването не е целенасочено) - оставям го да ме докосва, може и целувки, интимната дистанция се скъсява и ми се спестява проблема - как после да му показвам, че го обичам.

Добре, обаче така не мога да го обикна, защото не го познавам още достатъчно. А когато съм пуснала някого по близо, после започвам да се страхувам. Изпитвам страх от срещите с него - какво ще се случи, какво ще поиска, ще мога ли аз да му го дам. Буквално изпитвам страх. Едно безпокойство, което трудно определям и което ме връхлита на периоди. Притеснявам се, на тръни съм, сутрин се будя рано и не мога да заспя от страх.

Да, страхувам се първо че пак ще се окажем настроени на различна скорост, ще взема да се влюбя, а той ще се отдръпне, защото от страх го избягвам, а и не правим секс. И второ, ужасно се страхувам от самия секс.

Девствена съм. Страхувам се, че много ще ме боли. Страхувам се да не направя грешка. Страхувам се от бременност - въпреки напредналите методи за контрацепция, още чувам за случаи на нежелана бременност.

Затова и искам да съм много сигурна в човека до мен, а за това ми трябва време. Само че на мъжете май хич не им се чака, особено както лесно го получават от други жени, на които не им пука толкова. И така, от страх, аз избягвам дадения човек, той се отдръпва. Този път не страдам, олеква ми даже. Обаче пак съм си сама, а това тежи много.

Какво мислите? Някой чувства ли се като мен? Помогнете ми отново.