Здравейте!

Искам да споделя нещо и да попитам и вас дали то е нормално или аз съм ненормална.

 Омъжена съм от 8 години,имам син на 7.С мъжа ми се разбираме(е,естествено, не идеално),в смисъл,че досега не сме имали някакви сериозни проблеми като изневери например. Но......
 Отново нещата не са наред-за мен.

Нямам никакво желание да правя секс с мъжа си и ако го направя-то е само заради него,и,повярвайте ми-случва се доста рядко.В началото си мислех,че това е някаква травма от раждането,родих доста трудно,много шевове и т.н.,знаете как е.И това ми беше удобното обяснение,мислех,че никога  вече няма да обичам секса така, както преди.В  смисъл-смятах,че съм "повредена" и толкова.И така си живеем от години-сексът е едно от последните неща в живота ми.

 Обаче с времето започнах да се замислям,че не това е причината за нежеланието ми.Просто аз вече нямам тръпка към него.Обичам го по свой начин,той е баща на детето ми и не искам да се разделяме,но просто не го желая.

 Уверих се в това и след една малка случка.Е,не съм стигала до секс с друг мъж.След малко почерпване по някакъв повод,негов приятел(когото харесвам,хубав мъж)прояви доста голямо внимание към мен.И аз бях пила и отвърнах,целувахме се и не мога да ви кажа какво изпитах.Нещо,което не съм чувствала от години.Желаех го,желая го и сега.Естествено,на следващия ден си казахме "Бяхме много пили",аз съжелявах,той съжаляваше,все пак са приятели и така....Дотам.

 Но става въпрос,че осъзнах,че незнам и аз какво правя и какво да правя.Живея без секс,или поне без удоволствие от секса,а не искам и да правя глупости,защото мисля,че с тези си грешни помисли последно време малко по малко се доближавам до понятието"курва",с извинение.

 Какво да правя?Случвало ли ви се е нещо такова?