Започвах историята си,но сълзите ме давеха,а мъката беше стиснала гърлото ми.Малкото ми сърце бие учестено само при мисълта,че ще трябва да споделя тези събития.
Аз съм една ранена птица,която в нощта падна в пропастта.Бездната на страданието...До тук с красивите думи...

Случи се то или по-точно не се случи,пак не се случи...
Бившият ми приятел не успя да ме изпрати на седмото небе (не става само с фелацио,трябва и секс),а този след него ме прати в АДА!!!

Бяхме на вила,всичко беше добре до момента,в който си легнахме,до момента на истината!Той каза,че е импотентен...Цяла нощ плаках и заспах,давейки се в сълзите си.На другия ден го разкарах.

Като ранена птица съм,скършиха те двамата крилете ми...Пет пъти предишния ми не успя(и двамата нямахме нужния опит,но все пак)Ще се гръмна...гадно ми е ...Аз съм от жените тип  "блондинка,която си има всичко ".Често ми се свалят,ама аз искам истински сериозен МЪЖ до себе си.Казват,че вината не е в мене,но това не ме успокоява...Писна ми да чувам следното  " Много си красива и се притеснявам "- и нищо не става :(

Ами,ако повече не пожелая мъж?А съм само на 20 и всичко около мене е разврат...
Не искам съжаление,искам помощ!Силният мъж е само мит...

 " Все попадам на неподходящи, в това ми е таланта.Все на мен съдбата ми изпраща най-тъжното от любовта... "