Моята история е много необикновенна. Животът ме е срещнал с много хора,но преди 5 години ме срещна с една жена. Тогава аз имах връзка с женен мъж и нямаше как да се виждаме. Но когато можехме да сме заедно тя винаги беше до мен.Помагаше ми, успокояваше ме. Така станахме истински приятелки.

След като приключих връзката си с онзи мъж ние с нея се сближихме, тя започна да идва все по-често при мен.И така след 2 години приятелство една вечер се случи нещо странно.Прекарахме ноща заедно.Не просто като приятелки, а като нещо повече.Беше уникално изживяване и за двете.Тогава наистина се почувствах жива.

Така след тази случка ние вече бяхме постоянно заедно.Даже след 4 месеца и заживяхме заедно.И от там тръгнаха проблемите ни.Един от най-големите ни проблеми беше възрастта- аз бях на 37, а тя на 28.Аз имам син ,който тогава беше на 16 години.

Първите седмици след като тя се нанесе беше невероятно.Разбирахме се идеално, а и сина ми много я харесваше.

После обаче нещата почнаха да отиват на зле.Аз работех по цели дни и никога не се прибирах навреме, а тя имаше сравнително приятна работа с добро работно време.Отдалечихме се една от друга.Не говорехме много и не споделяхме.

Тя се затвори в себе си и аз усетих,че в нашата връзка се намесва и друг човек.Тогава първата ми мисъл беше,че е бившата й приятелка, но след една случка просто останах потресена.

Беше една вечер някъде към 19:30 и тъй като аз свърших по-рано работа си тръгнах към вкъщи.Когато стигнах заварих входната врата отключена, така ,че не званнах ами направо влезнах.Видях ,че тя вече се е прибрала.Отидох към всекидневната и там заварих доста интересна гледка.

Моят син,който тогава беше на 16 и тя, която е почти 2 пъти по-голяма от него правеха секс.Доста се бяха поразгорещили и даже не усетиха отначало присъствието ми.После сина ми ме видя и избяга в другата стая.Тогава с нея се скарахме и тя си събра багажа.Изкара мен виновна за всичко.

Това беше преди 3 години.Сега аз съм вече на 40 години, а сина ми е почти на 19.След въпросната случка разбрах,че тя чака дете от него и така станах баба на детето на любимата си жена.

Виждах я на празници, кръщенета, през почивние дни.И ми е адски трудно.Трудно ми е ,защото съм сама.Имам нужда от нея.

Мина много време,но не мога да я забравя.Знам ,че е щастлива с детето ми,но просто не мога да приема тази абсурдна ситуация.Имам чувството,че участвам в латиноамерикански сериал.

Сега след 3 години самота в нета срещнах друг човек.Но просто ме е страх да му се доверя.И пак съм сама.Не ми се живее.

Ще се радвам на всякакви мнения и коментари.