Не зная от къде да започна. Имам почти 8 годишна връзка. От самото начало живеем заедно, в началото като студенти, после в собствено жилище. Но след толкова години, нещата не вървят.

Снощи започнахме да правим секс, той поиска да направя нещо, което аз не исках, а аз просто се направих на разсеяна. Не ми се щеше да прекъсваме секса заради спорове, но не се получи.

Получих обвинения, че не съм задоволявала фантазиите му, че заради това, започвал да си фантазира и да иска секс с други. Може би съм малко дръпната, но той в последно време ме приема като сексуален предмет.

Толкова малко удоволствие получавам от секса, но все пак се опитвам да се насладя и на малкото. Щом разбере, че не харесвам нещо и започва постоянно натякване, за да го получи. А когато ме подлуди достатъчно, аз просто отстъпвам. Опитвам се да го накарам да разбере, че насила не става. Че трябва някак да ме превърне в палавница, каквато бях в началото на връзката ни.

Скандала се превърна в грандиозна сцена. Даже нямах сили да се защитавам, или го правех съвсем вяло. А си спомням време, в което се отпусках без всякакви задръжки. Винаги съм харесвала секса много. А той даже се сърдеше, че не съм се разкривала достатъчно всеки път. Че не съм правила всеки път истински секс с него.

Той просто ме подтиска, иска да доминира, а когато поисках да се отпусна, ме караше да се чувствам като парцал. Вече се промених. Не се отпускам никога. Станах вяла в леглото. Примирявам се с това, което получавам. А той се сърди, че не съм му по вкуса, скучна съм била.

Нямам сили да работя, почти не успявам да се разсея. Няма с кого да поговоря, не зная какво да кажа даже да имаше. Празна съм. А от страни изглеждаме толкова идеална двойка. Но аз мисля, че май настъпва края...