Заглавието го избрах, защото наистина ми се иска да е така. Да, искам момчето, което е до мен сега, да стане след време моят съпруг. Винаги, когато съм си го мислела, когато съм си мечтала за това- съм си се представяла в следната ситуация- пред целия свят, с високо вирнат нос до небето от гордост, да го представям:"Това е съпругът ми!".

Запознахме се преди три години- в Студентски град (естествено). Странно е колко много и различни лица и индивидуалности събира на едно място това "гъмжило". Бях първокурсничка, когато една колежка от горния етаж почука на вратата ми и ми го представи:"Запознайте се, това е гаджето ми!".

Усмихнах се, подадох ръка и си помислих как може такова хубаво момче да тръгне с колежка като моята(знам, че звучи гадно), тя беше малко странна(но не беше завист). Скоро след това те двамата се разделиха, ние ние с него продължихме да се поздравяваме по коридорите на университета и по улиците на Студентски град.

Винаги когато го видех, аз от самосебе си се усмихвах- просто ми идваше отвътре онова приятно гъделичкане, което те кара да си "сложиш" най-хубавата и очарователна усмивка на лицето. Но през всичките две години и половина не е имало нищо друго между нас освен поздравите и разменените набързо думи. И една вечер, точно на именния му ден(6 декември) аз се озовах на купона по случай празника.

Всичко беше невероятно странно- толкова случайно се срещнахме по-рано същия ден и тогава за пръв път си разменихме телефонните номера и номерата на стаите, в които бяхме настанени. Оказа се, че сме в един и същи блок и ни делят няколко етажа!

Същата вечер бях толкова развълнувана- вече бях третокурсничка, а от първи курс не ми се беше случвало да отивам на купон, на който няма да познавам никого. Е, там наистина не познавах никого, освен именника- Той! Никога няма да забравя този необикновен празник- трите блуса, които изтанцувахме, бяха вълшебни. Сякаш ни беше омагьосала фея от приказките.

Телата ни почувстваха любовната орис още преди самите нас. В този момент реших, че е по-добре да си тръгна, защото "главата" ми подсказваше, че съм обвързана все още(въпреки че нещата не вървяха между нас). Не можах да заспя! На следващия ден съквартирантката ми беше засипана със излияния за най-страхотната вечер в живота ми с най-прекрасното момче на света! След няколко дни вече бяхме двойка. Приключих предходната си връзка и се отдадох на моето момче. Оттогава насам вече повече от девет месеца ние се радваме един на друг- споделяме проблеми и радости, даряваме си усмивки, правим всичко един за друг.

Това е за мен любовта- Аз и Той, Мъжът на живота ми!Заедно във всичко