Моята история ще се опитам да разкажа съвсем накратко. Аз съм на 33 години и дълго време бях сама-преди 4 години се запознах с един добър мъж и започнах връзка с него(от 2 години живеем заедно)-много свестен, който ме обича, но имаме различни интереси, различни характери.

Забравих да спомена че живеем при болните ми родители и той много ми помага в грижата за тях-сама няма да се справя. Преди 3 години в мен се влюби по-млад мъж от друг град, на който от начало не обръщах внимание. Той беше толкова хлътнал в мен-дойде да работи и живее тук в София. Но той бе толкова мил, внимателен, обръщаше ми много внимание с две думи -даваше ми това което ми липсва в приятеля ми.

Аз неусетно се поддадох на чара му и макар че живеех с другия мъж започнах връзка с този младеж. Но аз все нямах време заради родители и мъж и все бързах да се прибера вкъщи и това него не го задоволяваше-искаше повече време да сме заедно.

Дълго време бях единствената жена в живота му, но той все казваше че е малък за сериозна връзка и така аз не се реших да оставя приятеля си. Сексът с младежа бе невероятен, във всичко си пасвахме много добре. Но това не можеше да продължи дълго и той се отдръпна от мен в един момент и се оказа че си е намерил друго момиче- по-младо от него.

А аз толкова много го обичам-разумът ми казва че не трябва да се занимавам с него но сърцето говори друго. Чувствам се толкова отчаяна като го изгубих. Липсва ми ужасно.