Случайно попадам на темата за САТИРИЗМА и се замислих. Колкото и да ми е неприятно да споделя, моят приятел е в подобно положение. За съжаление е женен -знам, че веднага ще ме заклеймят - истината е, че всичко почна на шега просто бях изоставена 1 година, не бях имала контакт и се получи - омагьоса ме - а колко ни трябва на нас жените особено, ако сме изоставени.

Оказа се после, че съм хваната в любовния капан, разбира се аз сама съм си виновна. Освен това не съм била единствена. Когато ме откри другата започна да ме увещава, че само ще съм наранена и използвана и за пръв път чух от нея за патологичната сексуалност. Не обърнах внимание, но казах на приятеля си да реши проблема, да разбере с какво може да се справи със съпругата и много други жени без мен или със съпругата и аз понякога. Сцени от това нямаше да правя, макар че бях безумно влюбена.

Той избра втория вариант и след време се оказах още по-хлътнала. Всичко беше ок до известно време - след това се почнаха нови сексуални желания. Дълго мислих преди да се съглася за тройка с жена само, че бях изправена пред дилема 3-ка или 4-ка, за да секна мераците му за по-нататък.

Оказа се че си направих лоша услуга. Да, не поиска никога 4ка вече, но не пожела и тройка с друг мъж или поставяше безумни условия, на които не можех да се съглася. За сметка на това жени - да. Разбира се прави им някакъв подбор аз обаче се опитвах да се измъквам, но два пъти нямаше как. Не бях въодушевена да го деля, но виждах в очите му такова удоволствие, когато можеше и на мен да ми дари сексуално удовлетворение, докато другата гледа или участва.

Започнахме да имаме по често спорове, стигнахме до деня, в който чух: Трябва да се разделим! Това ме съсипа, но само попитах за причината - измъквала съм се и съм измисляла разни обяснения, за да не сме разнообразявали и всичко заради 3-ката.

Дадох си сметка, че първия път щях да се разделя по безболезнено, сега вече ще е по-трудно. Въпреки всичко безумно го обичам, дава ми емоциите, които съм търсела винаги, дава ми чувството, че съм красива жена, че съм желана, че мога само с едно докосване да го възбудя.

Поисках да реши отново какво иска за себе си, бях мислила и за раздяла. Но той се върна и ме уверяваше, че това нищо не значело, което е казал предния ден. Бил ядосан, но се опитвал да разбере доводите ми. Отново с нови уговорки. Сега повече ми отстъпва, но на 10 отказа, 1 си го взема.

Един приятел ми казва, че това неговото е сатиризъм и няма лечение. Обичам го, но не мога да продължавам така, искам да му помогна. Далеч съм от мисълта, че трябва да се развежда заради мен. Човек прави такава крачка заради самия себе си, ако прецени, че в семейната саксия няма почва и няма цвете - образно казано.

Не искам да и да е само мой, защото никой не е притежание на друг. Просто искам да се радваме един на друг, на нашите сексуални фантазиии на нашите чувства. Убедена съм, че няма начин да се жертваш за някой, ако нямаш чувства към него. А аз виждам неговите макар и малки, но жертви.

Всичко мога да разбера у него, дори и това болезнено желание да се доказва пред много жени или пред мен и други. Аз съм признала, че означава много за мен и е достатъчно да се доказва на мен. Повечето вероятно им е писнало от доказващи се мъже и искат финансови доказателства. Аз искам емоционални.

И най-вече да го видя отърсен от този коварен САТИРИЗЪМ. Не съм някоя захлупена измисляла съм какви ли не щуротии, за да ни е забавно и знам, че съм винаги като сексуална експлозия. Знам, че мога да му дам всичко, защото идва от душата и съзнанието ми.