Здравейте,

Най-накрая се реших да споделя моята тревога относно сексуалния ми живот. Аз съм момиче на 19 години, започнах да правя секс на 16 и до сега съм имала само един партньор. Щастлива съм от този факт и не съжалявам! Но... ето от къде идва притеснението - никога не съм изпитвала оргазъм по време на секс, единствено стигам до връхната точка, когато съм сама. В началото си мислех, че всичко е следствие от притеснение, че не успявам да се отпусна максимално и да изживея до край удоволствието, но... вече три години няма промяна!

По-уверена съм от всякога, харесвам тялото си и не се срамувам пред приятелят ми, дори може да се каже, че аз съм по-дивата във връзката ни. Желанието да се любим го има, тръпката също, разнообразието присъства, а той полага много усилия, за да ми достави максимално удоволствие, за което съм му страшно благодарна.

Първите три месеца от връзката ни, се преструвах, че получавам оргазъм, защото не исках да го нараня, а и това ми беше първа връзка и не знаех как да постъпя - лъжа: плод на неопитност! Съжалявам за тази моя постъпка! Той ми прости, но виждам, че се чувства виновен, че не успява да ме доведе до \'връхната точка\', а не искам да е така. Прекалено много го обичам и не искам да се обвинява. Никога не съм мрънкала, никога не съм губила желанието да се любя с него, никога не съм мислила да правя секс с някой друг.

Според вас - липсата на оргазъм... може ли след време да доведе до провала на една връзка? Представете си, че никога не можете да стигнете до връхната точка с любимия човек - от тук нататък какво правите: примирявате се или решавате, че живота е прекалено кратък, за да се лишавате от това удоволствие.

Страхувам се, че той ще полага все повече усилия и старание, а накрая ще види, че все едно е нямало смисъл от цялата работа. Само искам да отбележа, че преди мен приятелят ми е имал и друга връзка, но с по-голяма жена (доста опитна) - тя е успяла да стигне до оргазъм с него! Точно това ме учудва, следователно... причината в мен ли е?!

Единственото неприятно усещане за мен е, че след като той свърши, аз все още съм възбудена, желанието да \'избухна\' е огромно, но осъзнавам, че нищо повече не може да се направи и просто трябва да го преглътна. Лош човек ли съм, че искам да изживея този хубав миг до край ? ? ? Когато съм самичка успявам да стигна до оргазъм, но усещането след като свърша е много неприятно - факта, че приятелят ми не е до мен, че съм самичка... искам да го изживея с него!

Благодаря, че прочетохте моята история. Извинявам, че съм обяснила нещата толкова объркано!