Cветлината в безкрайния тунел на сивото ежедневие

От 234 коментара3/5

Наближава девет сутринта.
По това време обикновено ставам на пожар за работа, но не и днес. Прибирам се от обиколка на баровете, лъскави заведения, питиета и линии, цяла нощ вилнях по пилоните. И сега се прибирам. Отключвам вратата на големия апартамент на центъра на Пловдив, вътре повече прилича на заведение или будоар.

По принцип ме очаква опяването на майка ми, че пак ме е нямало цяла нощ. Но не и сега. Колко удобно да  намине в командировка, точно когато не съм на работа. Влизам в хола и поглеждам през панорамното стъкло. Хората са станали и вече щъкат по улицата. Като мравки всяка запътила се да свърши своята безполезна задача и до отдаде мизерното си съществуване на останалата част от обществото.

Хора живеещи живот без цел, без наслада. Живот пълен с предразсъдъци и безсмислени морални закони. Хора поставящи забрани пред тях самите. Обгърнати от дебелите лапи на системата те са загубени.

Живеят, за да изживеят безсмисленото си съществуване. Но който и от тях да попитате ще ви каже, че е  щастлив. Че има собствена вътрешна свобода. Какво обаче е тя? Някой да те обича и да държи на теб? Истинска любов? Деца и семейство? Но за какво са ми?

Аз се отървах от тези неща още преди да ги открия, преди да ме сполетят. Предпочитам кученцето ми да ме посреща с махане на опашка, а не пискливо лапе. По-добре майка ми да помрънка, а не мъжа ми да ми държи сметка, къде ходя цяла нощ.

Свалям умопомрачителните ботуши на десет сантиметров ток и предизвикателните дрешки. Поглеждам се в огледалото и с усмивка установявам, че съм позаслабнала. Не ми се спи.

Правя си силно черно кафе и се приготвям да прекарам целия ден в грижи за маникюра си и безделие. Довечера пак съм някъде на бар или да си харча парите в някое казино. Тези дни трябва и да си купя нещо.

Не знам какво точно, но толкова обичам да пазарувам. Нищо, че гардероба ми е препълнен и някои дрехи не са обличани повече от два пъти. След няколко дни пак съм на работа и нашите ще мърморят. Но съм доволна, от себе си, от живота си.

Аз живея живот без предразсъдъци и съм в изгода само на мен самата. Моя живот също е безсмислен, но съм щастлива, аз намерих истината, аз имам своята вътрешна  свобода, аз никога не спирам да вярвам в себе си и винаги съм победител в живота.

Всички ще кажат, че само привидно излизам победител в житейската надпревара, че щастието ми не е истинско. Но е. И нищо не може да ме убеди в противното. Тази вътрешна свобода и недостатъчност ще се запазят през целия ми живот. А те носят истинското щастие. Това, което аз имам никой не може да ми го отнеме.

Аз намерих светлината в безкрайния тунел на сивото ежедневие.

234 коментарaДобави коментар »

Оtgovor

От Оtgovor03.03.2012, 23:17 ч.

След като правиш това, което ти харесва- значи си доволна! Не е важно да живееш за или заради другите, а на теб да ти е добре. Ти си ОК- така поне пишеш! Отделен въпрос е, че въпреки грамотността, интелекта и външния ти вид,...

Виж всички коментари за "Cветлината в безкрайния тунел на сивото ежедневие".

Още истории от "Интимно"

Грях и страст, но съм жива...

Грях и страст, но съм жива...

Много истории прочетох тук, а и коментари...Искам да споделя моята, а и да чуя...

Спя с шефа си

Спя с шефа си

Не знам какво стана. Аз съм на 22 год. В този офис работя от 1 година. Още от първия...

Бракът-убиец на страстта ли е?!

Бракът-убиец на страстта ли е?!

Здравейте приятели, реших и аз да потърся съвета Ви в този любим сайт. Със...