Cветлината в безкрайния тунел на сивото ежедневие

От 234 коментара3/5

Наближава девет сутринта.
По това време обикновено ставам на пожар за работа, но не и днес. Прибирам се от обиколка на баровете, лъскави заведения, питиета и линии, цяла нощ вилнях по пилоните. И сега се прибирам. Отключвам вратата на големия апартамент на центъра на Пловдив, вътре повече прилича на заведение или будоар.

По принцип ме очаква опяването на майка ми, че пак ме е нямало цяла нощ. Но не и сега. Колко удобно да  намине в командировка, точно когато не съм на работа. Влизам в хола и поглеждам през панорамното стъкло. Хората са станали и вече щъкат по улицата. Като мравки всяка запътила се да свърши своята безполезна задача и до отдаде мизерното си съществуване на останалата част от обществото.

Хора живеещи живот без цел, без наслада. Живот пълен с предразсъдъци и безсмислени морални закони. Хора поставящи забрани пред тях самите. Обгърнати от дебелите лапи на системата те са загубени.

Живеят, за да изживеят безсмисленото си съществуване. Но който и от тях да попитате ще ви каже, че е  щастлив. Че има собствена вътрешна свобода. Какво обаче е тя? Някой да те обича и да държи на теб? Истинска любов? Деца и семейство? Но за какво са ми?

Аз се отървах от тези неща още преди да ги открия, преди да ме сполетят. Предпочитам кученцето ми да ме посреща с махане на опашка, а не пискливо лапе. По-добре майка ми да помрънка, а не мъжа ми да ми държи сметка, къде ходя цяла нощ.

Свалям умопомрачителните ботуши на десет сантиметров ток и предизвикателните дрешки. Поглеждам се в огледалото и с усмивка установявам, че съм позаслабнала. Не ми се спи.

Правя си силно черно кафе и се приготвям да прекарам целия ден в грижи за маникюра си и безделие. Довечера пак съм някъде на бар или да си харча парите в някое казино. Тези дни трябва и да си купя нещо.

Не знам какво точно, но толкова обичам да пазарувам. Нищо, че гардероба ми е препълнен и някои дрехи не са обличани повече от два пъти. След няколко дни пак съм на работа и нашите ще мърморят. Но съм доволна, от себе си, от живота си.

Аз живея живот без предразсъдъци и съм в изгода само на мен самата. Моя живот също е безсмислен, но съм щастлива, аз намерих истината, аз имам своята вътрешна  свобода, аз никога не спирам да вярвам в себе си и винаги съм победител в живота.

Всички ще кажат, че само привидно излизам победител в житейската надпревара, че щастието ми не е истинско. Но е. И нищо не може да ме убеди в противното. Тази вътрешна свобода и недостатъчност ще се запазят през целия ми живот. А те носят истинското щастие. Това, което аз имам никой не може да ми го отнеме.

Аз намерих светлината в безкрайния тунел на сивото ежедневие.

234 коментарaДобави коментар »

Оtgovor

От Оtgovor03.03.2012, 23:17 ч.

След като правиш това, което ти харесва- значи си доволна! Не е важно да живееш за или заради другите, а на теб да ти е добре. Ти си ОК- така поне пишеш! Отделен въпрос е, че въпреки грамотността, интелекта и външния ти вид,...

Виж всички коментари за "Cветлината в безкрайния тунел на сивото ежедневие".

Още истории от "Интимно"

За размяната на партньорите

За размяната на партньорите

Здравейте, Не е трудно човек да пише за нещо, което вече е преживял, по трудно е...

Притеснение

Притеснение

Приятели пиша ви с молба за съвет - над 30 годишен съм, но напоследък не мога лесно...

Мъжът ми иска да правим тройка

Мъжът ми иска да правим тройка

Аз съм на 32. Женена съм от няколко години. Сексът със съпруга ми винаги е бил на...