Здравейте приятели!
Моята история започна преди три години. Първо да поясня - омъжена съм от 9 години, съпругът ми е добър и любящ, имаме две прекрасни деца. Може би всичко би било прекрасно, ако не беше почти липсващия полов живот между нас. Той твърдеше, че просто това му е достатъчно и няма нужда от повече. Аз му вярвах, защото останалото си беше в ред.
Преди три години разбрах, че ми е изневерил с една своя служителка. Как разбрах?
Имах съмнения за венерическа болест и тъй като аз нямах прегрешения се наложи той да си признае. Каза, че е било само веднъж, че след това много е съжалявал. Аз пак повярвах и простих.
Но жената, с която ми е изневерил работи за него и всеки ден е край него. Така започнаха тревогите и раздвоението. Съвсем естествено започнаха въпроси като: дали е било само веднъж, дали са приключили, какво е била тя за него и най-вече имало ли е други?!
Все пак сексът у дома не вървеше дълги години. Бавно отношенията в къщи започнаха да се влошават и накрая аз не издържах и му поставих условие - тя или аз. Ако иска да останем заедно да я отстрани от работа... Малко неочаквано за мен той ми отказа. Обяснението беше, че за него тя е добър работник и отстраняването и няма да реши проблемите между нас. Това са неща, които сами трябва да решим. Може би е така, но аз живея в постоянни тревоги и съмнения, живота ми се превърна в АД.
Кажете ми какво да правя?
Нямам сили да гледам напред, а децата ми имат нужда и от баща...