Здравейте!
За първи път пиша в подобен сайт и то за личен проблем.То не е точно проблем,но наистина съм много объркана и затова реших поне да опитам.Може би ако чуя други мнения ще успея да взема правилното решение.
Знам,че на много историята ми ще им се стори като детски каприз,не нищо не е такова каквото изглежда и дори и най-малкия проблем заслужава внимание.
Както и да е.На 22 години съм,красива съм,финансово независима.Мъжете ме харесват,но досега в живота ми,колкото и шаблонно да звучи,не съм изживявала нищо сериозно.Сексуално съм била само с 2-ма, което трябва да говори за всичко останало.
Проблемът е,че преди 3 години се запознах с невероятен мъж. Но понеже аз съм доста резервирана и сдържана жена, рядко позволявам емоциите да ме извадят от контрол. Този мъж е на 30,просто моята мечта за мъж. Много го харесах но така или иначе никога не дадох той да разбере това.
И веднага ще обясня защо.Той е богат,работи в една много известна в БГ фирма, женен, без деца, красив, абсолютен бохем.
Накратко какъв е проблема.
Според неговите думи аз много съм му била допаднала понеже съм била по-различна от жените,с който излизал. Знам,че беше искрен,в това не се съмнявам. Излязохме няколко пъти и се стигна естествено до секс.За него това бе най-нормалното нещо,но на мен нещо ми стана,въпреки че аз също го исках.Не знам какво,просто се уплаших ли какво,не знам.Може би най-вече ме хвана страх,че няма да се окажа на нивото,което той очакваше да види.Въпреки че той беше просто перфектен като поведение.
И така,не се обадих повече,той ме търсеше в продължение на месец и после спря.
На следваща година,точно след 1 година се видяхме случайно и всичко гореописано се повтори. И сега се повтаря отново. Отново се видяхме съвсем случайно,той отново ми каза колко много ме харесва,че не ме иска за 1 един път или за единия секс и наистина виждам че е така.
При условие че може да си позволи колкото жени иска.А и аз ужасно много го харесвам,но проблемът ми предполагам е,че той е толкова освободен в отношенията с хората,може да говори със всеки за каквото и да било.
Когато сме заедно аз винаги съм на тръни да не се изложа за нещо,било то дума или действие.Много го харесвам и искам да го накарам да мисли,че с мен му е хубаво,въпреки че аз съм на светлинни години от него.
И сега при последното ни чуване (тъй като аз не съм в София) се шегуваше,че иска да го поканя на вечеря вкъщи. Аз се съгласих,защото наистина искам да имам този мъж,но ужасно ме е срам да го поканя в оръфаната си квартира, и още повече ме е страх от това което ще се случи там.
А ако се получи едно голямо разочарование.Всички знаем как се чувстваме след една такава случка.Той е опитен,а аз.....мисля че казах аз каква съм:).Както и да е. Май не биваше да пиша тук.
Които е прочел цялата тази глупост да ме извини за изгубеното време.
Желая на всички от сайт много късмет и по една красива любов за всеки!