Вече всичко оставям по течението, май. Вече не се впрягам толкова, не се товаря. Спрях с постоянното мислене за шибаните(извинете ме за израза но) житейски проблеми. Абе общо взето, взе хич да не ми пука.
Защо ли? Ами промяна. И който каже че промяната е само физическа, то той ви лъже. Тя е и душевна, винаги. Взех да се държа някак си безотговорно. Не точно безотговорно. Просто сякаш промених мирогледа си. Станах по критична, за по-дребните неща, към мъжа ми. Сякаш ослепях за важните житейски проблеми. Аз тази промяна в себе си я забелязвам отдавна може би поне от около 3-4 месеца.Дано е за добро! По начина по които се чувствам определено се живее по добре. Повярвайте ми. Не се впрягам, не се товаря не мисля постоянно(както преди това)че нямаме пари дори за дребни ежедневни разходи и т.н. Опитвам се да се насладя на мига и толкоз. Знам ли може да нямам друга възможност(не дай си Боже).Промяната в мен сигурно я забелязва и мъжът ми. Усещам че много не му харесва но се старае да го прикрива. Упреквам се че станах много критична към него особено в леглото(а той наистина се старае).И това го дразни. Все аз съм правата, все се сърдя, все съм незадоволена. Общо взето съм недоволният козел в леглото, какво да се прави. Може би разликата в годините вече взе да ми тежи.
Макар че на него годините въобще не му личат. Изглежда младежки, свежо, запазен е(само на 32 е).Има тяло с което би могъл да се гордее (а ако реши и пари може да изкара от него майтапя се),просто сякаш нещо става с мен. Сякаш усещам живота отново, след толкова години прекарани заедно, след почти 5 годишен брак. Разликата ни не е голяма няма и девет години .Обича ме безкрайно готов е да даде всичко за мен, а имаме и прекрасно дете. А аз също го обичам, и то много, Но (винаги има но)Може би ще ви прозвучи твърде тъпо и задръстено но той е единствения мъж в живота ми до сега. Не че съм нямала и други възможности, просто така се случи.И до сега това не ме глождеше въобще, но от известно време насам-нямам думи.
Не ме разбирайте погрешно, живее ми се.! И то много, излиза ми се, ходи ми се по дискотеки и т.н.Чувствам се пълна с енергия и живот.
Май твърде късничко съм се сетила, а?Твърде късничко!Не искам да го лъжа, да му изневерявам/не бих го и направила/ защото много се обичаме и двамата... Но въпреки всичко, това много ме гложди/той е имал много жени/А аз съм била само с него.... Объркана съм и то много.Очаквам вашите мнения и забележки.Ще ги приема.
PS: Ne me korete mnogo;)
Мария от София