Правили сме секс, а ме е страх да му се обадя

От 6 коментара0/5

Притеснявам се. Лудост е нали? Правили сме секс, а ме е страх да му се обадя.
Притеснявам се. Лудост е нали? Правили сме секс, а ме е страх да му се обадя.

Здравейте!
Много съм объркана, така че се извинявам предварително, ако е малко хаотично.

Накратко историята ми е свързана с конкретен човек - мъж, но като цяло мислейки откривам, че проблема се корени в мен. И по-точно казано в отношението ми към хората.

Жена съм. В средата на 20-те години. Определям се, като интелигентна, образована, на моменти наивна, но много позитивно настроена. Истината е, че съм срамежлива и затворена. Като ученичка бях луда глава, не слушах никого, бях открита, комуникативна. След една голяма издънка точно в тези години много разочаровах моите родители. Казах си порасни, дръж се добре и не създавай повече грижи. Толкова много си повярвах от страх да не разочаровам родителите си отново, че станах по-ниска и от тревата. Станах отличничка, редовно посещавах училище. Толкова вг  лъбена в тази идея, че спрях да излизам, изгубих приятелите си.

Завърших, записах висше. Ново място, нови хора и запознанства. Забавлявах се, живеех си.

През тези години, обаче така и не успях да се отпусна повече.

Бях все сама. Имам предвид, че така и не успях да създам някаква връзка с момче или мъж. Срамежливостта ми пречи много. Изключително затворен човек съм, който не може да си покаже чувствата пред другите.

Пред никого. Всичко си тая в мен. За да не тревожа и безпокоя никого свикнах да се оправям сама.

Чувствам го в мен. Изгаря ме. Чувствам любов, гняв, умора...Но нищо не излиза наяве. Винаги с усмивка на лице, никой никога не подозира, че това ме убива.

Нямам никакъв опит в романтичните отношения. Не знам какво е това някой любим да ти подари цвете, да скараш с него, после да се сдобриш, да усетиш че има някой до теб.

Но срещнах него. Без да го познавам влюбих се в походката, в гласа, в очите...Запознанство, тайни погледи, физическо привличане и от двете страни.

Беше ми първия мъж в живота. Просто, като го видях, знаех, че ще е той. Преди това комуникирахме само по телефона близо 3 месеца. Разбрах, че с него няма да мога да имам така желаната връзка, поради ред причини, което би трябвало по някакъв начин да ме успокои. Но не стана така. Винаги той първи ми звънеше и пишеше. Инициативата винаги беше в него. Искам го, желая го, но не мога да му го покажа. Искам да му звънна ей така без причина, както той прави. Не мога. Не знам даже как да поддържам разговора.

Днес стават точно 2 седмици, от както спахме заедно, и аз правих секс за пръв път. Нямаше музика, свещи, но беше идеално за мен. На другия ден ми звънна и аз отказах разговора. Достраша ме! Не знам, какво ми стана. И от тогава до сега само 1 път си писахме. Спря да звънни, да пише. Сигурна съм, че не ме е използвам, но съм и сигурна, че той вече си го е помислил за мен.

Объркана съм, просто не знам, как да постъпя оттук насетне. Интересът му не е еднократен, но аз не мога да се пречупя да общувам с него. Притеснявам се. Лудост е нали? Правили сме секс, а ме е страх да му се обадя.

Спирам до тук, защото ми става още по-объркано.
Благодаря на тези, които ще прочетат историята ми, макар и доста дълга!

6 коментарaДобави коментар »

tonybadams

От tonybadams16.05.2015, 01:57 ч.

Незнам какво се е случило между вас.Но за да се справиш с страха си е важно да започнеш да живееш навътре ,а не навън.Т,е да започнеш да се усещаш и да приемаш емоциите ,които те заливат.Най -добре можеш да отидеш на йога...

Виж всички коментари за "Правили сме секс, а ме е страх да му се обадя".

Още истории от "Интимно"

“Как мога да върна интереса отново?”

“Как мога да върна интереса отново?”

Искам да направя едно допитване и бих се радвал, ако ми отговорят както дами така...

Той е женен

Той е женен

Здравейте на всички! Искам да ви разкажа моята история защото не мога да я...

Бог ли ме наказа....

Бог ли ме наказа....

Започвах историята си,но сълзите ме давеха,а мъката беше стиснала гърлото...