Бурята, която бушува в обърканата ми душа

От 9 коментара0/5

Никой не подозира за бурята, която бушува в обърканата ми душа.
Никой не подозира за бурята, която бушува в обърканата ми душа.

Здравейте момичета и момечта, искам да ви споделя моите терзания, мисли, чуства... няма с кой друг да ги споделя... а и в момента съм далече от България.

И така. Една година се готвих за Големия ден - моята сватба и тогава се случи това, което помрачи деня ми.

Сватбата ми беше вечерна. Целия ден сякаш летях в облаците. Бях щастлива. Знаех, че бялата  сватбена рокля ми стой чудесно.

За секунди в главата ми се прокраднаха някои коварни въпроси:  Готова ли съм за това? ТОЙ ли беше истинският?  НО, защо е това колебание? Та нали днес трябва да е най-хубавият ден в живота ми! Затова: ще му се наслаждавам. Нали аз съм гллавното действащо лице!

Погледът ми се плъзна върху хората, които чакаха, за да влезем в залата. Родителите ми, баба ми, която толкова се радваше, че съм избрала „такава добра партия“... близки и приятели... всички бяха там, всичко беше готово, можехме да започваме. И тъкмо да се обърна, видях едно познато до болка лице, което не бях виждала от   година и половина.

НЕГО!

Усетих само сърцето ми прескочи и онези пеперуди в стомаха...

НЕГО!

Пет години бяхме толкова влюбени и вярвахме, че нищо на света не може да ни раздели.... говорехме за сватба, дом, деца... Но... се влюби в своя колежка. Бях готова да му простя забежката и да продължим заедно. Той обаче пожела да сложи край на връзката ни и да се наслаждава на новата си любов.

Разделихме се. Страдах дълго и неутешимо. Мислех си, че никога повече няма да се влюбя. Месеци наред, като си лягах вечер, усещах неговия дъха в косата ми, през деня търсех сред хората неговите очи.  Едва когато срещнах съпруга си, той прогони спомена за НЕГО от сърцето ми.

НО ДАЛИ БЕШЕ ТАКА или както казват хората "Далаче от очите, далече от сърцето"?

Действително ли не изпитвам нищо към него? Защо тогава  не можех да откъсна поглед от тези хипнотизиращи сини очи... и този гъдел в стомаха?

Знам, че не съм го канила на сватбата си, защо е тук....искаше да види как ще кажа „да“ на друг. Това не ме учуди. Той горчиво съжаляваше заради авантюрата си, която бързо приключи. Разбрах преди няколко месеца от моя позната, която сподели, че не само аз бях тъгувала за нашата изгубена любов, но той не знаел как да ми поиска прошка.

О... как ми се искаше  да отида при него, да поговорим и дори може би..., но вече е късно.... Та това беше моята сватба! Една ръка докосна рамото ми....Скъпа, започваме. Мъжът ми се усмихна, трептеше от щастие и хвана нежно ръката ми... Всичко наред ли е, миличко? Успях само да кимна с глава. Може би си мислеше, че просто съм нервна, притеснена заради
церемонията, развълнувана....

Отново потърсих с поглед НЕГО, ОТНОВО срещнах сините му очи и отново впих поглед в тях. Сякаш някой с гумичка изтри миналото ми без него.

О Боже, той  ме гледаше нежно и в очите му прочетох любов и тъга по нашата приключила любов.

Изведнъж разбрах – нищо не беше свършило. През цялата тази година и половина се бях заблуждавала, бях се самозалъгвала, че любовта ми към него си е отишла безвъзвратно. Но не беше така, тя все още си беше тук и изпълваше сърцето ми.

Минутите  се точеха едва-едва, чувах думите на служителката като в унес. Искаше ми се да избягам. Чувствах НЕГОВИЯ погледа, макар вече да бях с гръб към него.

ЗАЩО БЕШЕ ТУК, ЗА БОГА?

Взимате ли.... за ваш съпруг? – дойде мигът, който с толкова нетърпение бях очаквала. Идеше ми да изкрещя... „Не, не! Не съм готова! Не съм сигурна!”... само това кънтеше в главата ми.... да избягам... Но след известна пауза се чух да отговарям като в транс: „Да“.

Свърши се. Вече бях съпруга на ДРУГ. Да, обичах го, той беше чудесен човек и никога нямаше да ме нарани. Но и никога нямаше да успее да докосне така душата ми, както го беше сторил ТОЙ.

На другия ден си зададох въпроса: „Какво щеше да бъде, ако срещу мен сега седеше ТОЙ... Повече ли щях да го обичам? Щеше ли в нашия семеен живот да има повече емоция?“

В момента сме на меден месец, а аз се терзая всеки ден и се питам дали тази сватба не е грешка. И, разбира се, съвестта ми спрямо СЪПРУГА ми е гузна. Той е толкова добър с мен и не подозира за бурята, която бушува в обърканата ми душа.

След няколко дни се връщаме в България, а аз не знам как да продължа напред?!

9 коментарaДобави коментар »

Woman in red

От Woman in red22.02.2017, 00:55 ч.

Чудесно те разбирам. В същата ситуация съм била, а може би винаги ще бъда. Има хора като мен и теб може би, които обичат до живот въпреки всичко. Аз просто го приех. Може да не го видиш този човек и 10 год и пак ще го мислиш и...

Виж всички коментари за "Бурята, която бушува в обърканата ми душа".

Още истории от "Изневяра"

Какво да направя... жената не е за пропускане, но...?

Какво да направя... жената не е за пропускане, но...?

Здравейте, моята история е малко особена. Аз съм момче на 24г.  Имам сериозна...

Виртуална изневяра

Виртуална изневяра

Здравейте, за пръв път пиша тук и искам да споделя това , което ми се случва от 2...

Омъжена, но влюбена в друг

Омъжена, но влюбена в друг

Дълго се колебаех дали да споделя своята история с читателите на списанието,но...