ЗДРАВЕЙТЕ,

Отскоро познавам този сайт и искам да споделя с вас моята история. На 33 години съм-хубава, интелигентна, с образования, кариера и т.н Но личния ми живот от няколко години тотално се обърка.

Омъжена съм от 12 години, а сме заедно със съпруга ми от 14 години.Започнахме живота си от нулата.Имах много добри възможности и предложения, но реших да се омъжа точно за него, защото беше много добър и вярвах, този човек никога не би ме наранил.

Предпочетох беден живот, но с човек, който ме обича вместо охолен, но празен. И вярвах, че това е човека за мен. През брака ни много пъти съм се отчуждавала от мъжа си, защото не правеше нищо, чакаше всичко наготово или чакаше аз да му кажа. Освен че изглеждаше добре и нямаше претенции за нищо, днес не мога да кажа какво ме е привличало в него. Но вярвах, че ако искам да сме щастливи, мога да го променя и да го направя полезен за него си и за семейството ни.

Така изминаха много години на разговори, борба, подкрепа от моя страна за да го накарам най-накрая да се държи мъжки. Помогнах му да излезе от казармата, намерих му работа, после му помогнах да завърши още едно образование, баща ми ни купи жилище и го обзаведе, после му помогнах да започне работа във фирма на ръководна длъжност и с добри финанси.

И тогава започнаха проблемите. Започна да получава добри доходи, парите му дадоха самочувствие, започна да се държи мъжки и аз бях безкрайно щастлива, че е станал отговорен и решихме, че вече имаме възможност да имаме второ дете. Но на втория месец от забременяването ми той тотално охладня от мен.

Крещеше ми, дразнех го с присъствието си , прибираше се оттегчен в къщи, не искаше да излизаме заедно, прекарваше времето си пред компютъра или просто закъсняваше, имаше постоянно някакви претенции.

Говорихме постоянно за това, но той не се промени, дори се наложи в деветия месец бременна да го напусна за да реши какво иска. Дойде при мен, казваше че съжалява, върнах се и отново същото.

Детето се роди, аз отслабнах, но положението беше същото. Всички мъже забелязваха сексапила ми, а моят мъж дори не виждаше с какво съм облечена.

Така измина още една година-без внимание, без любов, само обвинения, че не му давам свобода, а той се прибираше у дома само за да се нахрани и за да се наспи, нищо друго не го интересуваше.

През лятото на 2005 година имах едно единствено желание - да намери време поне едно кафе да изпием заедно, но това не се случи. Накрая реших да се разведем, защото вече не обичах този човек и незнаех вече кой е той. Взехме решението заедно, той също смяташе така.

И докато уточнявахме нещата разбрах, че си е имал любовница и че всичко е започнало, когато съм забременяла, а аз си мислех, че поведението му се дължи на това, че бременните не са привлекателни. Разказа ми всичко. Щях да умра.

Един месец ставах и си лягах с мисълта - това не е вярно. Каза ми че много я е обичал, правил е за нея такива неща, които за мен не е правил никога. Каза ми, че ще се разделят, а аз исках да си остане при нея, за мен между нас беше свършило. Дори му предложих да живеем като съквартиранти, но той се кълнеше че ме обича.

И след два месеца отново ги виждам заедно. И реших-край, да върви при нея. Тогава той тотално се обърна. Промени се.

Може би няма мъж, който да се държи като него сега, поне аз не съм срещала такъв, това съм го виждала само във филмите, а аз имам много обожатели и смея да кажа, че знаят как да ме ухажват, но той ги надминава.

Прави ми всеки ден изненади, помага ми, плаче, моли ме, носи ме на ръце, но не мога да простя, не мога да го преодолея, дори света да сложи в краката ми. Искам да остана, заради децата, а ми е толкова пусто у дома.

Никога не съм изневерявала на мъжа си, а покрай мен винаги е имало достатъчно стойностни мъже с които да го направя. Винаги съм смятала, че трябва да бъдеш верен на един човек и че ако го обичаш, не би имал нужда от други. Да аз го обичах и то много.

А сега? Какво да правя, не съм вярвала, че ще спра да го обичам. А ИСКАМ ДА ПРОДЪЛЖИМ ЗАЕДНО И НЕ ЗНАЯ КАК.

Всичко ми напомня, всичко ме връща, всичко ме кара да го мразя.

Когато ми прави изненади съм щастлива, но не толкова, защото знам че всичко това го е правил първо за нея, а през съвместния ни живот се сещаше за мен само на празници и отново се настройвам против него.

Не искам да наранявам децата, но за сега не ми е хубаво с него.

Какво да правя? Дали ще мога някога да го обичам отново?

Заслужава ли си заради децата да живея без любов?

А и какво бъдеще имам? Кажете ми как да продължа напред?