Мисля си, че вече вътрешно съм решила как да постъпя, но въпреки това искам да чуя и вашите мнения. Имам нужда да споделя с някого, какво изживявам в момента, защото не мога да го кажа на никой друг.
Мисля, че се побърквам - всеки ден се подлагам на все по-големи унижения, само и само да разбера какво става с връзката ми и вече започвам да се презирам за това, което правя.В същото време знам, че още не съм си изяснила нещата за мен и мога да стигна още по-далече, да се унизя още повече...
Кажете ми дали си заслужава?Моля Ви!!!
Как започнаха нещата:запознахме се преди почти две години по работа.Още в мига, в който го видях, имах чувството, че го познавам от преди това.Пожелах го за себе си, но вътрешно знаех, че нищо няма да предприема, за да му покажа, какво чувствам. 6 месеца преди това бях приключила 7 годишна връзка (без да сме живели заедно)и бях свободна.В началото нищо не се случи между нас и аз с нищо не съм показвала, че съм влюбена в него.Това нямаше да е нещо ново за него, защото той е желан мъж - и заради външността си и заради социалното си и финансово положение.Никога не съм очаквала, че той ще направи първата крачка (6 мес след първата ни среща) още повече, че е казвал, че има сериозна връзка.Не можех да повярвам, че ме е забелязал!Мислех си, че той е по-висше същество, което мога да обожавам само отдалеч. А иначе много добре знам, че съм много хубава - не веднъж са ме питали дали не съм манекенка- висока, слаба, повече от симпатична, мъжете и сега се обръщат след мен и изразяват гласно възхищението си, имам претенции, че съм и умна и от мен лъха аристократизъм (това не е реклама, защото когато съм с него не се чувствам така, а като Грозното пате и Иванушка глупака едновременно). Както и да е - любовната ми история ме накара да се чувствам, все едно, че летя.След три месеца се пренесох да живея при него - смених си работата, града в който живеех, загърбих родителите си и приятелите си. Всичко това си струваше и не съжалявам,че съм го направила. Любовта ми е на 100%, не искам друг, не мога да си представя да съм с друг, правя всичко за да получа неговото одобрение, той е смисъла на живота ми,мислим за деца и за брак, родителите му ме харесват и аз тях, той се разбира с моите, нямаме проблеми освен един - ревнувам го до побъркване, а той мен не.
Преди да бъде с мен той е имал много други връзки - няколко по-дълги и по-сериозни, но те винаги са били съпроводени с любовници, и то не една.С последната си приятелка е мислил за дете, преди да се разделят 2 мес преди да започне с мен.
Казвал ми е, че той никога няма да се ожени.Каза ми, че допреди да се случи това, за което ще ви разкажа, се е съмнявал в мен, че ми е било много лесно да се влюбя в него;съгласна съм с това и го разбирам добре, защото мъжете с неговото положение винаги имат съмнения дали жените не са с тях заради парите им и дали не ги използват.Това не е страшно, защото аз съм сигурна в себе си, че не това ме е привлякло в него, а по-скоро чувството за сигурност, спокойствие и защита, което ме изпълва, щом съм около него.
Чувствам се като малка песъчинка, а той е моят великан, който ще ме пази от всичко лошо.
Но въпреки всичко това, знаех, че ще кривне все някога от пътя, защото като си свикнал, да живееш по един начин, трудно се променяш.Постоянно го дебнех-проверявах телефона му, исках обяснение за всяко закъснение и излизане (работата му е свързана с командировки, обеди и вечери, а все пак има и приятели, които иска да види понякога).
Дразнеше ме това, че контактува с повечето от бившите си приятелки, ако не и с всичките и че се гордее с техните успехи.Това убиваше не само мен, но и него. Казваше ми, че след всеки такъв разговор го губя, и аз бих се чувствала така, но не можех да се спра. Загубих самоуважението си и самочувствието си.
Незнам защо - вместо да се гордея, че толкова желан мъж е избрал мен, аз се сринах. Може би не ми показваше достатъчно чувствата си, или защото от предишната си връзка бях свикнала да ме обожествяват едва ли не и да се гордеят с мен?!
Но в края на краищата това от което се страхувах се случи - при проверката на телефона му видях sms до негова колежка със съдържание, което не може да се тълкува двусмислено. Щях да умра...Не можех да повярвам, макар че винаги съм го чакала да се случи. Както той каза, след реакцията ми, той вече се е убедил, че аз съм жената на неговия живот, че го обичам истински и че не се съмнява в мен.
Предложи ми брак и иска да имаме дете, колкото се може по - бързо.Сигурен е в това, което казва, защото той си признава, че е егоист и не би си съсипал живота с жена, която не обича.Не иска да има друга жена никога вече и иска да остарее с мен.
Нещата с колежката приключиха само с тези няколко sms, за което имам неоспорими доказателства, които не съм получила от него, а от друго място.
Общо взето той е доволен от това което е станало, защото сега всичко му се е избистрило, сигурен е, че вече няма нужда от други връзки и няма нищо повече да си доказва (казва, че аз с нищо не съм виновна, за това, което е станало;било е импулс, спомен от старото време, когато не е свикнал да му отказват, искал е да провери дали, така да се каже, още работи чара му и дали ще му откликнат).
Готов е и знае, че обмислям да го напусна, но казва, че ще ме преследва, докато се върна при него и изживеем заедно живота си. Независимо колко време ще му отнеме това.Поръчал ми е годежен пръстен. Казва, че ще съм най-гледаната жена, не че сега не съм. Иска и аз да съм сигурна, че го обичам наистина, а не само защото ме е страх да започна друга връзка и че ще загубя финансовата си стабилност.
Дори и да го напусна (замалко, докато ме спечели отново) ще ме осигури финансово, и знам, че ще го направи, ако поискам.
А аз не искам да го напускам и търся отговорите...Ще бъда ли щастлива с него, ще мога ли да забравя това, защото аз вече съм го простила, или ще го натяквам цял живот и ще проваля живота и на двама ни;ще преодолея ли ревността си или ще продължавам да търся;ще мога ли пак някога да му имам доверие, макар че е силно казано, че досега съм му вярвала, и то както се вижда с право;ще отрови ли тази случка любовта ни или брака и децата ще ми помогнат да забравя недоверието и страданието или това ще е последната грешна стъпка, която ще ме хвърли в пропастта, от която излизане няма;
Моля Ви!!!Пишете ми по - бързо!Споделете вашите мисли, съвети и преживени истории, защото скоро ще се побъркам!
Благодаря Ви!
P.S.Аз съм на 28г а той на 30г, ако има някакво значение.Би трябвало да сме зрели хора.