Брака ми е що-годе успешен. Ех не е като в първата година с толкова много емоции, но с годините човек уляга и идва времето когато започва да се връща в миналото си и да се чуди как е издържал на бясното темпо в младините си.

Та така, ние сме във фазата "улегналостта на средната възраст".Понякога в мен проблясват пламъчетата за щуротии,но съпругът ми(ако е до мен в момента) успява да ме разубеди веднага,изтъквайки ми риска който поемам.

Аз исках да изпитам усещането от стремителното падане-или т.нар.бънджи скокове.Е успя да ме разубеди ,но само за момента.Бяха го изпратили в командировка извън страната и аз използвах момента за да задоволя желанието си.И го направих-имах усещането ,че сърцето ми щеше да се пръсне от страх и възбуда , но бях щастлива, че съм го опитала.

Когато бях отново горе на моста, някой ме блъсна по невнимание и щях да се падна на земята,ако не ме бяха прихванали нечии мъжки ръце. Обърнах се и видях ,че мъжа от мечтите ми(като външен вид) наистина съществува. Дишането ми се учести ,трудно преглъщах,чувах учестеният ритъм на сърцето си и един господ знае защо съм пребледняла.

Отнесе ме на ръце до близката линейка(оказа се ,че е лекар),докато другият доктор остана на моста.Провери ми кръвното -оказа се ,че съм го покачила и границите му бяха много близки-130/115. Както разбирате се оказа,че е лекар .Седя с мен ,докато се пооправих и ме гледаше в очите,дори и не записа случаят във медицинската форма. След това ми подаде ръка да изляза от линейката,но начина по който държеше ръката ми ме възбуди.

Комбинация от сила и нежност в един много добре изглеждащ мъж.Благодарих му и избягах.Имах чувството,че ако бях останала по-дълго,нямаше да успея да удържа напиращите в мен емоции.

Прибрах се у дома и си наложих да забравя за този ден.Бяха изминали 5-6 месеца от тази случайна среща ,когато мъжът ми постъпи в болница ,която бе на 50 км от мястото където живеем.Ходех всеки ден по обяд там в продължение на 10 дена.На 8-мият ден половинката ми обясняваше какъв бил лекуващият му лекар и имал страхотно чувство за хумор.

В следващият момент вратата на стаята му бе отворена от въпросният лекар.Още от вратата си размениха някаква шега.А в момента в който ме погледна някаква бърза сянка премина през сините му очи.Сърцето ми туптеше издайнически ,а аз се чудех дали мъжът ми може да го чуе....

Запознахме се и той каза на моя човек поне до 2 месеца да избягва силните емоции и преживявания,включително и да забрави за екстремни спортове до края на живота си.Така се прехвърли разговора и на бънджи и слава богу,че ме погледна и бързо разбра знака ми,да не споменава за моя опит.

След това поговорихме още малко за здравето на мъжа ми и той напусна стаята.Когато си тръгвах ,се сблъсках с него ,на излизане в асансьора.Извиних му се смутено,а той ми каза,че трябва да поговорим.Последвах го и той ми разкри някои тайни относно здравето на половинката ми.Усмихна ми се ,пожелах му лек ден и отново избягах.

Няколко месеца по-късно имаше национален празник и ние празнувахме в ресторант с дансинг.ТОЙ се появи и там.Говориха си с мъжът ми ,дори моят човек го покани на масата ни.И ТОЙ прие.Мобилизирах се и започнахме да водим непринуден разговор.

Разбрахме само,че е вдовец,загубил жена си при раждането на дъщеря му.Музиката засвири и празнуването започна.Танцувах 3-4 блуса с мъжа ми,нооо, ритъмът на рокендрола не ми позволяваше да стоя мирно.Втори рокендрол ,доктора ме гледаше и ме пита дали мога да го играя.отговорих му положително.Поиска разрешение от мъжа ми и тръгнахме към дансинга.Разбрах,че и той е учил спортни танци.

Не знам как сме се справили,но дансинга започна да се поопразва.Явно доста се бяхме развихрили,но аз не обърнах внимание на това. Играех с непознат партньор и не исках да се изложа и затова следях всяко негово движение.Когато танцът свърши получихме поздравления от водещият и бутилка шампанско.

Мъжът ми ме гледаше учуден,че толкова добре съм се справила(никога не съм играла рокендрол с него).Продължихме разговора на безопасни теми и всичко бе наред,докато не му се обадиха по GSM.И съответно трябваше да напусне за малко.Остави ме сама с "изкушението" до мен.Мина половин час,мина час.

Погледът ми бе устремен къ, вратата ,но моят човек не се появяваше.Станахме да танцуваме някакъв танц подобен на кънтри-то(учих се от всички около мен и падна голям смях като бърках стъпките).Седнахме отново и няколко минути по-късно се появи мъжът ми.Усещах погледите на околните които се плъзгаха по нас тримата.Пуснаха любимият ми блуз и аз исках да танцувам на него,но моят човек ми отказа,защото отново го търсеха по gsm.Доктора попита може ли той да танцува с мене и след като получи одобрението се запътихме отново към дансинга.Беше обгърнал кръста ми с мъжествените си ръце ,усещах топлият му дъх галещ страната ми.

Ръцете му с бавни кръгови движения стигнаха до талията ми и започна да я гали много нежно.Погледнах назад към масата ,а той бе толкова съсредоточен в разговора,че дори и не поглеждаше към нас.Миг по-късно под влиянието на опитните му ръце бях приятно възбудена и кожата по ръцете ми бе видимо настръхнала.Забелязал това,той ми каза:"Радвам се ,че и ти ме харесваш и чувствата ни са взаимни."

В първият момент преосмислях чутото,след което му казах,че моментът не е подходящ за"навлизане в тази деликатна зона".

И така със случайни срещи на около 2-3 месеца флиртувахме,но гледах винаги да оставям една "полуоткрехната вратичка"(а и не знаех кога отново ще се нуждаем от услугите му на специалист).Беше станала някаква грешка и трябваше да платим една сметка от 800 евра пъти.Аз отидох да се разбера с хората оттам.Навън валеше като из ведро.Бях в друг град ,не знаех номера на такси-то и трябваше да се придвижа до гарата сама.Пресичайки светофара една кола ме блъсна.Паднах на земята,но слава богу нямах нищо счупено-само малки натъртвания и ожулвания.

Шофьора бе така добър да ме придружи до болницата.Започна суетня-рентген,ала-бала.Той седи отвън да види дали съм добре(ако не съм добре,ще го съдя).И тогава на излизане от рентгеновото налетях на доктора отново.А другият мъж ме питаше дали съм добре.Доктора ме погледна учудено, а аз седнах да изчакам резултатите.

Както и да е всичко беше наред,аз излязох отново навън.Но този път не успях да избягам.Чакаше ме с колата си и ми предложи да ме закара поне до гарата.Приех.Обясних му набързо ситуацията,а по-късно се стигна до най-вълнуващата целувка в живота ми.Оттогава(8 месеца) мисля само за него,представям си той как би реагирал в определена ситуация,дали е толкова добър в секса,като в целуването,каква наслада могат да предизвикат ръсете му?

През деня когато успявам да го изгоня от мислите си,той нахлува вечер в сънищата ми.Плаша се ,че ако последва още една подобна целувка ще има и продължение...

Почти не излизам от дома от страх да не го видя.И днес той дойде у дома.Поредната целувка ,жарки нетърпеливи ръце и тревожният глас в главата ми:"Сприии!Какво се опитваш да направиш???".И този път успях да се измъкна навреме,макар да бе разпалил страстта ми до максимум.Та въпросът ми е...Това изневяра ли е?И коя изневяра е по-лоша-физическата или душевната-тази при която мислиш за определен човек и винаги го сравняваш с този до тебе и макар да е по-добър от законната ти половинка се бориш за да спасиш брака.Знам че винаги ще мисля за него и неизползванната "възможност",но как мога да се преборя с това?

Изневяра ли е да гледаш съпругът си и нон-стоп да го сравняваш с другият във всяко едно отношение?