Здравейте на всички!

Всеки в този живот има някаква история, почти всички знаят какво искат и как да го постигнат. Моята история е като на всички други с разликата , че аз съм страшно търпелив човек...

Преди три год. и половина срещнах момче, в което се влюбих. Като се замисля сега проклинам тези години прекарани с него. Той ми причини страшно много мъка и болка.

По принцип е чудесно момче-отговорен, знае какво иска от живота, знае как да го постигне... но най-добре умее да наранява. Преди година без прегледах тела му тайно и... разбрах , че не е само с мен. Имал си още една , с която се виждал доста често.

 Като си спомням само как ме заразяваше у дома, как очаквах с нетърпение да го видя, очите ми постоянно шареха по улицата с надеждата , че той ще се появи... а него все го нямаше и няма.

Не вярвах, че може да бъде с друга, казваше , че ме обича(нищо , че подозирах, че нещо не е наред) , че иска да е само с мен и т.н. Всички знаем за тези лъжи. Гадното е,че аз съм човек на истината, а той човек на измамата, аз не казвам на черното бяло, а той прави тъкмо обратното.

След като разбрах за изневярата аз се свързах с конкретното момиче, поговорихме си...и то доста. Установих, че моето момче ме е лъгало за много неща. Бил е на рождения й ден, купил й е подарък ,огромно плюшено мече, а на моя дори едно цвете не ми даде.

Водил я на всякъде, имат дори снимки заедно...офф, страшно много ме боли. Да, той си призна всичко и за още други момичета. Разбира се аз не му останах длъжна. Върнах си всичко,когато отиде за чужбина.

Не спираше да ми звани и да ме пита защо съм се държала така. Знаете ли кое е най-трагичното, че когато му казах "Всичко свърши. Иди и трови другата."

Той не ме пусна!!! Каза ми , че без мен не можел, аз съм била всичко за него, мислил дори да се женим. Разбира се изсмях му се в лицето..., но ето че аз въпреки всичко пак съм с него.

Жалка съм, нали? Събуждам се нощем със сълзи на очи и се питам какво правя с него , той е против моите принципи, против моя морал. Не се побирам в кожата си като се сетя какво са правили заедно. УМИРАМ всеки ден като го видя. И пак не мога да кажа иди си.
Всъщност казах му го, но той не ме остави-взе да притеснява родителите ми, да ме следи и т.н. Нямаше място ,където да не ида и той да не е разбрал, че съм там. Сега съм склонила глава. Няма и помен от момичето с мечтите, идеите, целите, момичето с големите амбиции изчезна, някъде, в болката , изплаканите сълзи. Сега се чувствам самотна повече от всякога.

Между другото сега той е идеалното момче за всяка-държи се много добре, даряваме с любов, старае е се много да не ме обиди и нарани, прави всичко ,което кажа...

Но питам защо сега....когато вече съм толкова наранена, че не виждам нищо друго освен него и нея ...заедно

Въпросът ми е какво да правя?