Здравейте на всички,  чувствам се много объркана и затова реших да споделя своята история.

Омъжих се когато бях едва на 17 г,  познавах го от две седмици стана инцидентно,  защото закъснях за вечерният си час наложен от моите родители. Той бе първият и за сега последен мъж в живота ми. Обещаваше ми че ще наваксаме живота,  който аз не съм живяла. Да но не .

Проблемите започнаха още по време на бременността ми. Започна да показва пороците за които аз не знаех, все по често се събираше със  "приятелите си  " и се наливаха до сутринта.

Много пъти ми е идвало да си събера багажа и да си тръгна, но той винаги ме спираше с обещания, че няма повече, .....че ме обича.

Така минаваха дните изпълнени с обещания от негова страна и с компромиси от моя. Вече съм на 34г завърших и висшето си образование преди няколко години,  имаме две прекрасни деца,  само хармония в семейството не.

Винаги съм била обект на ухажване от мъжка страна, но не съм обръщала внимание на това. Но съдбата понякога ни изпраща не това за което мечтаем,  а това,  от което имаме нужда,  защото аз мечтаех за един спокоен семеен живот,  а тя ми изпрати РОМАНТИКА.

Преди два месеца отидохме на една сбирка и там се запознах с НЕГО, мъж по голям от мен, видял много от живота, романтик .Той е известна личност в нашият град, ползващ се с авторитет .Първо започнаха всекидневни телефонни обаждания с думи прекрасни и не чувани до сега от мен, думи готови да разтопят и най студеното женско сърце.Отначало не приемах нещата на сериозно, а като лек флирт, но в един момент аз усетих пърхащи пеперуди в мен, когато чуя гласа му.

Така се стигна и до момента на първата ни среща, тя бе в едно заведение, любов лъхаше от очите ни, от всяка клетка на нашето тяло трептеше страстта, копнежа да сме едно цяло, но аз не посмях .

Тръгнах си, той излезе истински джентълмен и уважи моето желание. Продължиха телефонните обаждания от негова страна и хубавите думи,  които бяха балсам за ушите и душата ми,  дори ми предложи да взема децата и да заживеем с него, обещаваше ми приказен живот и ме наричаше принцеса, но в един момент аз се събудих от този сън, влязох в действителността и разбрах, че така не мога да продължа, та аз все още уважавам съпруга си независимо от неговите недостатъци,  той е бащата на децата ми и, че не съм от жените, които могат да тъкат на два стана.

Много безсънни нощи,  много сълзи и жестока болка мина когато казах на мъжа Х, че слагам край на не започнатото начало.

Може би някога ще съжалявам за неизживените мигове на щастие с човека в когото се влюбих, човека, който ми показа истинската светлина на любовта, човекът, който ме накара да се почувствам жива, харесвана и желана, , той каза, че ще ме чака вечно, но едва ли.

Всеки сам избира пътят по който да върви, дано да съм тръгнала по правилният път.