Вероятно много от вас ще ме обвинят. И вероятно ще са прави, но аз самата съм достатъчно критична към това, което става. И въпреки това реших да го споделя.

Нашата връзка започна случайно, както повечето връзки, когато той беше свободен, а аз омъжена. Когато се убеди, че аз няма да се разведа /желаеше семейство с мен, деца/ реши да си търси жена и да създаде семейство. И я намери, според него подходящата, която дори не подозираше за нашите отношения.

Когато разбрах това си тръгнах от него, защото не мислех, че имам място в това ново семейство. Но от негова страна атаките бяха неимоверни, твърдеше, че аз съм любовта на живота му, но след като не може да ме има изцяло, трябва да създаде това семейство. И то вече е факт, очакват и дете...а ние все още сме заедно.

На приливи и отливи са отношенията ни, тъй като аз се притеснявам да не проваля едни отношения, които тепърва се градят. Но изкушението ми е голямо-постоянно ми твърди, че ме обича, желае и това ме прави слаба и донякъде зависима от него.

Вярвам, че чувствата му към ме са искрени, защото ако не бяха, ние отдавна щяхме да се разделим. Много често съм солидарна с жена му, съчувствам й, защото само ако знае...От моя страна... не бих създала никакви проблеми. Просто се виждаме и радваме, че сме се открили в живота.

Много често се мъча да се поставя на мястото на другите и това ме кара да изживявам и техните страдания, да се чувствам зле. Но пък понякога си мисля, че трябва да ме е грижа преди всичко за мен, защото в конкретния случай аз не се мъча да отнема нечий мъж.

Той прости беше мой, преди да я срещне. И той е този, който много държи на мен. Какво бихте казали за моята история?