Моята история е като много други, а именно:

 Със съпруга ми сме женени от 1 година, но сме заедно вече 11, като от 10- живеем заедно. Все още нямаме деца и причината за това е в мен, тъй като исках първо да завърша бакалавърската си степен, после магистърската, а сега и докторантурата...Всъщност сме решили да започнем с опитите някъде към лятото. Както и да е.

 С мъжа ми живеем добре,  но това, което ме притеснява (и може би ме тласна към изневярата)е, че той почти непрекъснато е на работа. Работи от сутрин, та почти до сутрин, а когато случайно се случи да си дойде по нормално време започва да ми говори за работата - какво е направил, какво още има да прави, колко време ще му отнеме... и дори не се сеща да ме попита как съм или пък нещо подобно. Въпреки това вече сме свикнали на този начин на живот и така минават ден след ден.

 И така ден след ден до момента, в който не се запознах с Него, с Другия и скочих в дълбокото...

 Другият всъщност е мой преподавател (банална история, но е факт)всъщност колега от университета и е много (ама много) по- голям от мен (почти 18 години). При Него ме изпрати друг мой колега, който ми каза, че това е човекът, който може да ми помогне за една публикация. И аз отидох да се запознаем. Уж по работа да говорим, а на следващия ден вече бяхме на кафе и си говорехме за семействата (той също е женен и има няколко деца). Така от дума на дума, от ден на ден, от кафе на кафе и аз се влюбих. Честно казано и до сега смятам, че това е моята сродна душа. Имаме толкова много общи неща, представите ни за живота се припокриват почти на 100%, харесваме едни и същи неща... все едно гледам себе си в мъжки вариант.

 Когато го срещнах аз още не бях омъжена, но и нашите отношения не бяха толкова напреднали в развитието си.

 От една страна се чувствах все по- самотна, тъй като мъжа ми на практика липсваше. Дори цялата сватба организирах съвсем сама, а и в деня на подписването не беше сигурно, че ще се омъжа, тъй като мъжа ми отново имаше работа и предния ден бе заминал за Германия. Е, слава Богу, се прибра няколко часа преди обявения ни час в съвета. От друга страна имах шанса да се запозная с Този невероятен мъж, с който така добре се чувствах и разбирах...

 Естествено неминуемо се стигна до леглото и да - преспах с Него, а след това се чувствах прекрасно. Може би дори това повече ме притесни от самия акт на изневярата. Разплаках се. До този момент бях спала само с двама мъже - бившото ми гадже и съпруга ми. Помолих го да не ми се обажда повече. Но имаше такъв период, в който се виждахме почти всеки ден по университета и не успяхме да издържим на изкушението.

 Така я карам вече повече от година. Сега вече знам, че го обичам и то много, а знам, че и Той ме обича. Миналата седмица дори ми каза, че иска да напусне жена си, защото се е уморил да лъже всички, включително и себе си. А тя, жена му, мисля, че вече знае за мен. Мъжа ми пък си няма и на идея, че аз, неговото съкровище, вече не съм само негова.

 Мъчно ми е! Чувствам се ужасно за това, че лъжа съпруга си (въпреки, че и той го е правил), за това, че се намерихме с моята сродна душа при неподходящи условия и за това, че жена му е свестен човек (и тя е колега от университета) и също не заслужава да бъде лъгана. Сега се моля на Него и на Бог да не напусне жена си, тъй като аз няма да напусна мъжа си. В крайна сметка каква е перспективата на тази невъзможна връзка? Зная, че няма такава, а и аз самата се задоволявам с по- малко - малко нежност от време на време, малко внимание, малко любов, малко разбиране и топлина - това ми е достатъчно.

 Не искам никой да страда, но за съжаление ситуацията е такава, че винаги ще има някой наранен. Затова сега се опитвам да направя така, че наранените да са по- малко.

 Егоизмът, обаче не ме напуска и аз няма да Го оставя (нито единия, нито другия). Просто нямам сили да го направя, а и не искам, защото получавам това, което ми е нужно, макар и от две страни.

 Готова съм да си понеса последиците и сега просто стискам палци събитията да се развият по най- добрия начин (какъвто и да е той).

 Зная, че много от вас ще ме упрекнат, други ще кажат, че и те са били в подобни ситуации, трети - просто ще се засмеят на глупостта ми...