Все чета историите на много хора,които пишат,че любимия човек ги е изоставил,че са го хванали в изневяра и колкото и нелогично да звучи искам да съм на тяхното място.Искам той да ми каже край не те обичам или поне да го хвана с друга.

Обичам го безумно много го обичам и ще ме боли ака го няма,но още повече боли от любовта му.Хубав е,дяволски е хубав,нежен е и ме обича толкова много....аз също.Нашата любов е толкова силна,истинска и красива.

Събуждам се и заспивам с  "обичам те" месеци наред,но...не винаги до него.А когато прекараме нощта заедно просто не мога да го опиша...приказка.Той не спира да ме гушка,гали и целува...не спира да ми повтаря,че ме обича.Когато сме заедно през нощта почти не спим-няма време,защото имаме на разположение само няколко откраднати часа.Откраднати,но незабравими...

Сутринта е ужасна ставам и слагам маската.Правя се на силна,но не съм едва успявам да скрия сълзите си.Не искам да си ходя иска ми се да се разплача и да го прегърна,да го помоля да не ме пуска да си ходя,...но не го правя целувам го за довиждане и се усмихвам,но той ме усеща,знае,че не ми се иска да тръгна,знае,че ме боли...него също,но не ме спира,не ми казва остани...каза ми,че аз сама трябва да реша дали да остана или да се върна при...съпруга си и децата.

И аз се връщам...винаги се връщам, макар и да не искам.Връщам се при човек, който не обичам отдавна, но имам деца не мога да ги оставя, но не мога да ги взема и да им дам нов татко, защото те си имат такъв и много го обичат, той също.

Не мога да ги отделя от него, а и той не би ми позволил това. Но пък аз там съм нещастна и това не е,защото имам друг мъж до себе си, това е от години, години в които не съм имала никой друг до себе си.

Опитах се да забравя моя любим и да се отдам на съпруга си,но не стана.Мислех си,че ми липсва секса и емоцията-пробвах една чисто сексуална връзка с друг мъж,но нищо. Просто каквото и да правех не можах да го забравя и оставя.

Разкъсвам се между разум и чувства и ми е трудно да взема каквото и да е решение.Брака си да спася вече не мога и не искам.Защото ние отдавна сме съпрузи сама по документи.

Не искам да нараня съпруга си, въпреки че той години наред го правеше с мен.Не съм забравила и не съм сигурна дали му простих всичките унижения,изневери и обиди,но не искам да го наранявам по начина по който той го правеше.

Но съм наясно,че всичко това няма да продължи вечно и накрая ще трябва да взема решение.Тогава със сигурност ще нараня много хора и най вече себе си.