Пише ви мъж на 35. Имам семейство- жена и две деца. Дългогодишен брак. Преди съпругата си съм имал много други жени, а за нея бях първи. Досега тя твърди и единствен. Аз не съм и изневерявал - напротив, обичам я. Имам един-два гряха, за които съм и казал непосредствено след случките, а всичките провокирани от нея самата. Тя ми е простила, поне така казва.

Отдаден съм на работата и семейството си- и двамата нямаме друг живот, освен семейния и служебния. Тя е добра майка, мисля и добра съпруга. В секса не е много активна, но нямаме проблеми. Нещата стават дори много добре, независимо, че повечето пъти са по моя инициатива.

Преди година тя започна нова работа. За пръв път и хареса да ходи на работа. След няколко месеца усетих, че оставам самотен. Започнах да я питам какво става с нас, а тя, след една силна провокация от моя страна ми призна, че е била ухажвана от един колега. Дълго време отричаше тя да има чувства към него, но след доста разговори призна, че тя го е "забила"- нещо като доказване на собствения сексапил. Всъщност тя не беше безразлична към колегата, твърди обаче че никога не е имала физическа близост с него, на което аз вярвам, че е така.

Имахме доста разправии, в резултат на това, че нито тя можа да се справи с тези отношения, нито аз да го преодолея, тя напусна работа. Сега е в къщи. Твърди, че се е променила, че иска да е искрена и неприкрита, нещо в което аз винаги съм я подозирал през съвместния ни живот. Знам, че ме обича, или поне че не обича никой друг.

Поводът за това писане е факта, че вчера и се обадил по телефона друг колега от бившата работа. Поканил я да се видят. Тя ми се обади и ми каза, че получила покана за среща и дали искам да излезем. Аз съм горд човек и попитах дали и аз съм поканен. Тя започна да твърди, че да, ама как иначе. Като ми пресъздаде разговора, ми стана ясно, че той по-скоро е искал да се види с нея, отколкото да излизаме семейно. Тя така си била представяла срещата, щото преди да напусне, имахме намерение да ги каним у нас. Много часове ми отне да и обясня, че тя не трябва да ме лъже за неговите намерения- той я кани нея, в това няма нищо лошо, а тя ми заявява, че сме канени всички.

Това ме кара да мисля, че тя никога няма да се промени- винаги ще лъже за разни неща, били те и най-дребните. В резултат на което аз не мога да и имам доверие.

Тя не иска да ходи с други мъже вероятно, но аз как да живея с нея като не мога да и повярвам. Такъв съм- имам изисквания към човека до себе си. Обичам я, обичам и децата. Но тя е непоправима. Може би аз я стряскам по някакъв начин, може би тя на мене ми няма доверие, но не мога да живея така. Сериозно обмислям развод.