Не е честно да изневериш. Естествено бихте казали всички (или поне всички). Да но когато това те връхлети, нямаш време да мислиш за честност, то просто се случва. Аз мисля, че всяка една изневяра, особено от страна на жената, има предистория, и предпочитана, някак си вътрешно чувство , че нещо ни липсва. Така е и при мен.

Не съм го търсила, дори не съм си го мислила, но то се случи, не само се случи, а продължава вече 4години. Много съм раздвоена.

Искам си семейството обратно, но искам и него. Той също има семейство, но те са далече от него. С две думи сам. Аз пък не и така дълго време.

Знам че не е честно знам че не е красиво, но как се спира това не знам. Това е единственият човек, които ме е направил истински щастлива като жена, но не е мой а аз не сам негова....може би в друг живот, не знам. На всичкото отгоре стана доста близък напоследък и със собственият ми мъж, е това вече на нищо не прилича, но пак съдба, не си я поръчваме нали?????!!!!!