Никога няма да мога да си обясня какво се случи с мен в онази нощ. Единственото, което знам със сигурност е, че аз разбих едно мъжко приятелство. За моята връзка е повече от ясно, че също отиде по дяволите. Горе-долу това е равносметката. Звучи като обикновена житейска драма. Дори малко жестока ще ви се стори студенината с която ще я разкажа. Истината е, че след такъв финал осъзнаваш какво си чувствал към партньора си в действителност.
 
 Съжалявам само, че трябваше да го разбера толкова болезнено.
 
 Каква е всъщност цялата история. Как се стигна до такова развитие на нещата и как се преживява подобна ситуация.
 
 Първото нещо, което ви идва на ум сутринта е, че всичко е невероятно. Направо е невъзможно да сте попаднали в триъгълник.   Да, обаче сте вътре и с двата крака.
 
 Аз се събудих от телефонен звън. Трудно стигнах до апарата. В суматохата от дрехи и чаши счупените парченца от нощта ми се подредиха за секунди. Вдигнах слушалката и казах нещо, което трябваше да прозвучи като  "Ало! ". Беше другият. Разсъних се светкавично. Искаше да се срещнем за да поговорим. Имал да ми казва много неща, едно от които, че ме обича. Чувах го от него за първи път. Искаше ми се земята да се разтвори и да ме затрупат колкото може по-надълбоко. В този миг реших, че ще му призная за изневярата. Ако само за секунда се замислиш  "да кажа или не " малко по-дълго, везните неизменно ще наклонят в полза на лъжата. Много трудно е да забиеш подобно копие в сърцето на човек,.. Не е лесно и да го излъжеш. А лъжата рано или късно ще изплува. Чия е вината също е много спорен въпрос.
 
 Уговорихме си среща в късния следобед. Всичко ми се въртеше. Изобщо не можех да мисля. Дори не можех да се погледна в огледалото. Стоях дълго под душа. И това не помогна да се съвзема. В ушите ми звучеше разговорът ни. В съзнанието ми се мяркаха кадри от изминалата нощ. Прекарах я с приятеля му.
 
 Свиках спешно приятелския съвет. Само при вида ми и  петимата се притесниха. С едно изречение обясних какво съм направила вечерта. Странното беше, че мъжете не ме обвиниха, както очаквах. Приятелките ми бяха по-строги. С общи усилия успяхме да подредим главата ми. Прибрах се и започнах геройски приготовленията за довършителните действия към тоталния крах. Исках да кажа цялата истина. Впоселедствие разбрах, че някой вече ме е изпреварил. Чувствах, че това ще е краят на връзката ни. Свиваше ми се сърцето, но вариантите за мен бяха два: да продължим все едно нищо не се е случило (което е много трудно) или той да ми прости (което е невъзможно). Последните часове от изминалата нощ през които бяхме заедно се държах меко казано гадно с него. Но това се изясни много по-късно. В началото на вечерта бях много изморена. Току-що излизах от тежко дежурство и единственото, което исках е да забравя всичко от деня по най-бързия начин. Седнахме с неговите приятели в популярен клуб. Те са заедно от години, повечето двойки са семейни или полусемейни.  Аз се бях появила в компанията съвсем скоро като официалната негова приятелка.  Излязох от заведението, за да говоря по телефона. Когато се върнах, съперникът му вече седеше на моето място. Едва ли някой от трима ни знаеше какво предстои. Поговорихме си, шегувахме се...Решихме  да отидем в друг клуб. Там неусетно минахме в малко по-особени отношения. Всички танцуваха. Аз пиех бира на бара. Той прояви по-голям интерес към мен от този който се очакваше. Заговорихме се. Лека полека компанията се разпадна. Вече беше към 3 след полунощ. Тримата решихме, че отиваме в близкия рокклуб. Още на слизане по стълбите към подземието му като че ли усетих, че се спускам в непозната бездна. Скоро съвсем изгубих ориентация. Виждах пред себе си един мъж, койот ми харесва. А това не беше този с когото имах връзка от месец и с когото започнах вечерта. Той седеше безучастно отстрани. Аз бях като унесена по приятеля му. Мислех си  "Това не може да ми се случи. Ще се овладея. Аз съм голям човек... " Точно това е първият знак, че вече сте в триъгълник. А по всички правила единият ъгъл винаги е тъп. Струва ви се, че не можете да попаднете в такава ситуация... Да, обаче ако вече сте вътре, тази мисъл е последната на която ще можете да разчитате. По-добре съберете сили и постъпете разумно и честно към всички. Най-вече към себе си. Това ще улесни нещата. Първо си изяснете какво искате. после поговорете с другите двама.
 
 Той си тръгна. Ние останахме, водихме някакви безмислени разговори...След известно време се отправихме към известна бохемска кръчма, но за наш лош късмет, тя не работеше. Качихме се в такси с идеята да се прибираме. Неусетно се озовахме в моя дом. В този момент джиесемите и на двама ни зазвъняха. Не вдигахме. Дори не се съблякохме... Беше кратко. И хубаво. Повиках му такси. Той си тръгна, а аз веднага заспах. Събуди ме домашният телефон.
 
 
 В един момент той явно се почувства излишен и обяви, че си тръгва. Ядосах се. Какво излизаше, че той може стане най-безотговорно да ме зареже призори сама в бара? Вярно  оставяше ме в ръцете на приятеля си..., а и аз не съм съвсем беззащитна. Всъщност той направо сам ме тласна в обятията му. По въпроса кок се случи това нямам категоричен отговор. Може би аз просто съм имала нужда от дозата адреналин, която обикновените хора си доставят с количества алкохол, високи скорости или просто с бънджи скок или нещо подобно. Моят скок беше в бездната на неизвестното с мъж, когото харесвах не само физически. Следващият скок на другия ден обаче ми достави определено повече адреналин. Естествено с отрицателен не само за моите нерви знак.
 
 
 = съвестта =
 
 Излишно е да си внушавате, че това ще мине нормално. Мъчително е чувството, че сте наранили някого.  Първоначално  Няма дори да си признаете, че самите вие сте объркали нещата. И тримата можем да бъдем обвинявани категорично. Нека не се съдим взаимно. Това се случва в човешкия живот. Не често, но се случва. И се преживява. Важното е да имате доблестта да признаете грешката си, ако изобщо я чувствате като такава. Аз не съжалявам. Така разбрях, че това не мъжът на живота ми. Отново го търся, но този път доста по-внимателно. И още по-отчаяно. Дори ми се струва, че ще се откажа. И ще се надявам той да ме намери.
 
 
 = последствията =
 
 Приятелят ми пробва няколко пъти да обясни, че той ще преодолее изневярата, защото ме обича. Напиваше се жестоко около седмица. Звънеше ми с желание да се виждаме, но аз отклонявах поканите с оправдание, че имам много работа. Просто исках да мине време. Нали това лекувало... Аз наистина имах много работа. А междувременно се върнах към мъжа, когото бях отхвърлила по някакви така наречени разумни причини. И явно разумът си беше казал думата във връзката ни, защото той се беше променил много. Чувствам се добре с него. Разказах му всичко, което преживях в негово отсъствие. Не ме обвини. Каза, че ме приема и харесва такава, каквато съм. Дали той е моята половинка обаче все още не знам. Просто ме мъчат призраци от миналото и се страхувам да се отдам... Съмнявам се в себе си.
 
 
 = развитието =
 
 Вече дори не се чуваме. Общите ни познати тактично отклоняват темата за нашата връзка и всичко сякаш се успокои. Не излизаме заедно, но ако се срещнем случайно всичко е като по учебник по актьорско майсторство. Усмихваме се любезно и си козваме редовните учтивости.  Само на мен ми е доста неудобно, но се справям.  Явно винаги ще ми тежи. С другия повече не се видяхме и не си продумахме.