Моята история може би е позната на повечето от вас, затова се надявам, че някой ще ме посъветва как да постъпя.

Омъжена съм от по-малко от година, млада съм, почти дете.

Човекът до мен е прекрасен, не съм вярвала, че още има такива мъже-мечта. Заедно сме от почти 4 години, през които въпреки че живеехме далеч, не престанахме да сме по-близки от много други, които са физически един до друг. Обичаме се безрезервно, той сваля звездите в краката ми, прави всичко за мен, досега винаги се е старал да ми дава всичко, от което съм имала нужда.

Проблемът е, че колкото и да съм щастлива с него, изпитвам желание да съм физически и с други мъже. За първи път му изневерих преди 2 години, той беше извън страната за доста време и аз просто не го дочаках - бях първо с един човек за една вечер, след това за един месец с друг. Всичко беше просто секс, може би съвсем малко повече влечение, но когато лятото свърши, всичко приключи - да го нарека "любовникът", знаеше за човека до мен (тогава все още не беше мой съпруг) и се разделихме като приятели.

Когато командировката му приключи, пак бяхме заедно. В началото ми беше трудно - съжалявах, че съм му изневерила, страдах вътрешно за предателството, но с времето се научих да живея с това в себе си. Не, не съм му казвала, защото знам колко много ще го нарани това, изключително чувствителен човек е. И така, миналата година той кандидатства за едно място в чужбина, приеха го и ми предложи брак, за да замина с него. Не съм се и замисляла да му откажа, така се оженихме и ето ме тук - далеч от България, но изключително щастлива с него. И точно когато смятах, че изневерите са зад гърба ми, пак е на път да се случи. Може би защото не работя и имам прекалено много свободно време, а той не е постоянно до мен, се случи така, че пак се увлякох.

В един сайт се запознах с човек, който страшно много ми допадна. Живее в същия град, в който и ние, говорим си от месеци и някак нещата естествено достигнаха до етапа на сексуална близост. Още не съм го направила, макар че не веднъж съм била на крачка от това, но до сега все нещо вътре в мен ме е спирало. Всеки път, когато съпругът ми ме прегърне, погледне в очите и ми каже, че ме обича повече от всичко друго на света, си обещавам, че няма да бъда с другия, но обещанието се изпарява веднага, щом излезе през вратата.

Объркана съм - обичам го безкрайно много, но не мога да преодолея влечението си към втория, просто е прекалено силно. Сексът със съпруга ми в никакъв случай не е лош, но явно имам нужда от разнообразие. А може би просто се дължи на факта, че той ми беше първият и сега някак подсъзнателно искам да бъда с други...

Знам, че много от вас ще ме упрекнат, но наистина искам да чуя мненията ви. Да се отдам ли на другия или винаги да съжалявам, че не съм била с него?