Здравейте на всички в този сайт. Дълго се колебах но накрая се реших да разкажа и моята история.

Омъжих се преди три години за мъж с който имахме връзка от един месец.Познавах го от преди три четири години но нямаше нищо между нас дори аз го приемах на майтап и често се бъзиках с него. Той беше колега на моят вуйчо работеха заедно като трактористи на село.

Аз работех и живеех под наем в града и така оженихме се въпреки неодобрението на вуйчо ми. Той беше твърдо против нашия брак тъй като го познаваше достатъчно добре и знаеше че не е човек за мен. Имам в предвид че той е несериозен, обича да пие, обича да прави интриги и да клюкарства. Но аз не давах и дума да се каже по въпроса.

И така ето ме омъжена за него аз на 29г. той на 28г. и дете на 2г.Още на втория месец след сватбата ни аз започнах да разбирам защо всъщност вуйчо беше против брака ни.Оплаших се започнах да разбирам че за него пиенето е по-важно от семейството,въпреки че знае много добре че съм против лошия му навик. Но днес за капак на всичко разбрах че е успял от лошия зет да се превърне в най добрия.

Успял е някакс и да убеди родителите ми че аз им завиждам за това че си строят нова къща и говоря против тях.С две думи се обърнаха срещу мен. Искам само да добавя че майка ми ме изгони от вкъщи на 18 годишна възраст а преди да го направи вечно трябваше да мълча, да гледам как баща ми бие майка ми и т.н. Израснала съм в не най-благоприятната среда за едно дете.И така сега съм на ръба на отчаянието нямам подкрепа от никъде а съпруга ми и тази вечер е на чашка с приятели а аз в къщи без пари и без надежда за утрешния ден.

Защо така ми се обърка живота не знам аз ли греша някъде или съм попаднала на неподходящия.

Искам да се махна да избягам но нямам куража страх ме е все пак имам и детенце.

Ами ако сбъркам отново. Как да постъпя моля посъветвайте ме нещо.