Споделям историята си за да излея това, което чувствам(незнам дали чувствам изобщо). С приятеля ми сме заедно от малки-от 9 години. Въпреки,че не ми е първият,осъзнах,чене е важно кой е първият,а кого обичаш наистина. Обичам го от цялото си сърце.

Преди 3години се преместихме да живеем в друг град,защото ме приеха студентка и после и него и заживяхме заедно. Много неща сме изтърпяли заедно докато си стъпим на краката, накрая бяхме истински щастливи, докато не се случи това,което,струва ми се се случва често на нас жените-изневери ми. Но изневярата не беше просто изневяра,а брутална изневяра. Той работи като барман в кафе и се завъртял с някаква нова сервитиорка.

Започнаха смси,обаждания,аз се усъмних и накрая разбрах,но не той ми каза,а хванах телефона му и видях,но не достатъчно. След време обаче той явно си е помислил,че няма да го хвана и започна да ходи с нея по кафета,насам-натам и се засичахме,но дори не съм предполагагала(ние си давахме свобода по принцип за излизанията,защото уж сме млади,а и си имаме доверие).

Излизаше с нея пред мен без дори да предполагам,с още хора,разбира се. Веднъж намерих смси от нея и от него към нея и щях да припадна-ужасни неща "мило,обожавам те" и т.н.

Тогава му се нахвърлих и започнах да го бия. На другия ден се изнесох. Той обаче успя да ме върне с думите,че съжалява,че ме обича и т.н.това бяха 2месеца,в които аз не спях,не ядях и нямах нерви-станах 41килограма и всичко,което ядях,повръщах.

Надявах се всичко да се оправи,но ставаше по-зле.Той не ме и докосваше,не отделяше време за мен и ме пренебрегна тотално. Аз обаче не се предавах,докато една вечер не ми се обади и супер весел ми каза,че ще спи у един приятел и аз се съгласих,без да го упреквам.

Същата вечер го проследих и го видях на излизане от работа да тръгва с нея,отидоха в един блок,ходих след тях и във входа(не ме видяха)и тогава се убедих,че нищо не е както ми казва.

Полудях,започнах да звъня на вратите,с надеждата да попадна на тях и да ги счупя от бой,добре,че не успях да ги намеря,щях само да се изложа.На другия ден,естествено си събрах нещата-отново и си тръгнах.

И всичко това става 2 дена преди Коледа. Прибрах се за празниците,но какви ти празници,нищо празнично нямаше в мен. Близките ми като ме видяха щяха да припаднат-слаба,погрозняла. Обаче успях да се възстановя-за крако време започнах да планирам бъдещето си-само моето,все пак съм на 22-животът е пред мен,а и имах подкрепата на всичките ми приятели и семейството ми.

За любов не исках и да чувам. Без него ми беше спокойно. Липсваше ми много, без него беше по-добре обаче. През цялото време ми звънеше и ме молеше,аз обаче свикнах без него,въпреки,че знаех,че винаги ще го обичам.

Наскоро,обаче отново се върнах,знам,тъпо,много тъпо,обаче само някой,който наистина го е изпитал може да го разбере. От тогава минаха 2 месеца,засега всичко върви добре,постоянно е с мен,нея я изгониха от работа,молеше му се,обаче тои и казваше пред мен ,че не иска да е снея,виждаше ни заедно и накрая си намери приятел.

Сега му следя фактурите на телефона,не и е звънял. Въпреки това аз не съм с него на 100 процента,той също го усеща,но го обичам. Лошото е,че крия от родителите си това,че се върнах,не искам да ги тормозя,каквото съм си направила ще е на мой гръб,наистина поех голям риск и ако стане нещо аз ще страдам и аз ще съм си виновна.

Въпреки всичко,знам,че ще се оправя,преживях го веднъж,следващ път ако има,няма да страдам толкова.Правя го,защото наистина го обичам,и засега всичко е нормално,но при наи малката гешка си тръгвам завинаги.

Знам,че сигурно много хора ме осъждат и си казват "глупачка",но единствено аз ще страдам от това,ако се случи отново,въпреки това,пак ще стана и ще продължа живота си сама.