Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Изневяра
Възрастта не е застраховка срещу изневери
От: Астра, 02.04.2008
Преди месец потърсих помощ от компютъра, защото имам специален проблем,който не мога да споделя с никой. Попаднах на вашия сайт и това ,което прочетох ме приземи лека полека,защото не чувствах почва под краката си дни наред. На възраст съм.
Имам 30 годишен брак. Прави ми впечатление , че историите и коментарите са споделени все от по-млади жени,но изглежда възрастта не е застраховка. Последната година се оказа не само преломна за мен като юбилей,но и трябваше да осмисля много неща. Получих удари от най-близки хора ,свързани с имоти и наследства ,а това, че съм имала и рогца и то от години ме довърши напълно.
Имам съпруг на моята възраст и големи деца,които са самостоятелни ,но все още не семейни. От няколко години имаме малък бизнес,който се развива успешно. Започнахме с пари на дъщеря ми, а и сина първата година хвърли много труд,докато се утвърдим. Аз работя и държавна работа и след работа тичам да помагам и във фирмата. Преди повече от месец го чух, че разговаря с жена по мобилния .
Набързо се изкъпа и излезе с колата ,като каза ,че отива с приятел по работа....Върна се след няколко часа. Аз се усъмних и / не се гордея с това /, но отворих менюто на личния му телефон и ме удари гръм. Просто се борех за глътка въздух.
Не си беше трил съобщенията откакто има телефон, па и защо да си прави труд с такава „гъска“ до себе си.
Рогцата се оказаха даже два чифта, за по-сигурно и датират от около 15 години като общи познати , с които се поздравява уж само по празници.
Наред с поздравите имаше и такива SMS-си ,които звучат доста интимно ..Едната е от по-далечен град, а другата от нашия.Първото нещо ,което ми дойде наум беше, да потърся вината в себе си.
Реших да не му казвам, да се опитам да създам добра атмосфера, защото наистина много се преуморяваме, често възникват проблеми и се караме и сърдим. Дадох всичко от себе си, та то не беше внимание,то не беше чудо:срещи със стари приятели,ресторанти,секс на кубици.
Но разговорите с въпросните дами и SMS-те не спираха. Не издържах и му казах. В началото отрече, но като му изчетох менюто нямаше накъде. Каза ,че не е нищо сериозно.
Дадох му право на избор Ако иска да отиде да живее с едната или с другата,но да не ме вписва в триъгълник, в който ми е отредено ъгълчето с лошите настроения ,стресове и негативи. Чувствам се несигурна. Аз нямам дори дял от жилището.
Къде да ида на тия години и как да оставя фирмата,която изградихме с толкова труд и на нея разчитам да съберем за жилища и на децата.




