Здравейте!От доста време се колебая дали и аз да напиша своята история,и ето че сега се реших...

И така:
На 23 години съм,омъжена от 4 години.Мъжът ми е с 5 години по-голям от мен.Все още нямаме деца.Омъжих се набързо,едва познавах съпруга си,много го обичах и когато чух предложението му за брак и за миг не се поколебах и приех.Тогава бях най-щастливото момиче на света!!!

Вдигнахме голяма сватба,като в приказките и заживяхме щастливо,напълно задоволени от всичко.
Половин година след сватбата,започнах работа в един цех.И там ГО видях.Очарователно красив!Мой колега,с две години по-голям от мен.Не обърнах внимание на топката в корема си само като го погледнех.Помислих си,че е нещо мимолетно и ще изчезне много бързо.Да ама не! Той също ме беше харесал много и все по често идваше при мен,правеше ми комплименти на всяка минута,беше страшен кавалер.И така започна моята извънбрачна връзка.

Влюбих се до уши а и той също!Не можех да спра да мисля за него,а в същото време като се прибирах вкъщи ме ме чакаше съпругът ми-влюбен и щастлив.Много ме беше страх да не разбере,че имам чувства към друг.И то какви само!С другия интимните ни отношения(така да ги нарека) стигаха само до целувки.Не издържах в това положение и един ден реших да напусна без въобще да му кажа.

И заминах с мъжа си в чужбина.Бяхме извън България 2 години, 2 години не спрях да мисля за него,2 години се събуждах и заспивах с мисълта за него и с въпроса " Обича ли ме още,мисли ли за мен,така както аз мисля за него".Незнаех нищо за него,нямаше и кой да попитам...

В края на миналата година се прибрахме в България,а аз бях много щастлива,защото знаех,че СЕГА ще го видя!И ГО видях-една вечер бях излязла с приятелки.Втренчени един в друг,не смеещи да помръднем,не смеещи да отделим очи един от друг.Последва дълъг разговор за това как съм напуснала,как се е измъчвал,как не спрял да мисли за мен,как още ме обича...Въпреки,че не беше редно,аз бях най-щастливия човек на света като слушах тези негови думи.Започнахме да кореспондираме в интернет,дълги писма изпълнени с нежност и любов.

Като подарък от съдбата или от дявола ни бе предоставена една нощ,цяла нощ само аз и той.Нощта,която няма да я забравя до края на дните си!Нощ дълго чакана и от двамата...

Сега се виждаме като приятели,въпреки че в нас продължават да бушува любовта и у двамата.И чакаме нощта,в която пак ще бъдем сами.

Отношението ми към съпругът ми не се е променило,държа с с него както винаги съм се държала,обичам го но по-различно от Другия,грижа се за него,и той е щастлив.А аз...аз обичам двама....

Моля някой който е бил или в момента е в това положение,нека сподели.