Здравейте,
Ще започна отзад напред.Така ще е по-лесно да ме разберете.
Преди 5 години баща ми,който живее в друг град,направи тежък инсулт.И тъй като за него се грижеше по-възрастната ми леля/мама е починала/,аз ходех всяка седмица да помагам.

Умора,изтощение,напрежение,че и с две малки тогава деца.Това,естествено се е отразило на сексуалния живот в къщи,но тогава не съм го съзнавала.
А в работата на мъжът ми е имало момиче,което определено го сваля от месеци.Но той не и обръща никакво внимание...

И тогава се разболява баща ми.Два-три месеца след това,един ден колежката моли мъжа ми да я закара до тях след работа,защото нейния приятел,с който живее и който обикновено я взимал,отсъства с колата.Съпругът ми се съгласява,а тя направо му прави предложение да се качат-недвусмислено при това.Моя отказва и се прибира в къщи.

На другия ден аз заминавам.Ситуацията се повтаря-пак молба за возене,пак покана,а на моя сигурно нещо вече му се е било завъртяло из главата,щом се е съгласил да се качи.
Свършват ,каквото свършват,после се заприказват и така\"от приказка на приказка\"-повторение.След което съпругът ми скача и си тръгва.

Още по пътя се усеща каква глупост е свършил.Прибира се,майка му/тя гледаше децата,когато ме няма/веднага разбира,че нещо се е случило и го пита.Той и казва,както и че мисли да ми каже и на мен,защото се чувства ужасно.
Свекърва ми му се накарва хубаво,след което го зарича пред мен да не е обелил и дума,защото излишно ще ме нарани.

Но миналото лято той си призна какво е направил,не можел повече да издържа да живее така.Каза,че е станало заради малкото секс тогава в къщи,но това въобще не го оправдава.И че освен вината пред мен,му е много зле и че е разбрал в последствие,че това момиче е спало с още двама колеги.Измъчва се и че се е поддал на свалката на едно....

Не че за мен това има значение,каква е тази с която ми е изневерил.
Много ме заболя.И още ме боли.И,всъщност въпроса ми към вас не е какво да правя-на мене ми е ясно,че за такава глупост преди толкова години никой не се развежда-въпроса ми е дали ще отмине тази болка.Че и след почти една година мъката ми си е все същата...