Живота ми се промени адски много,нараних много хора,за което много съжалявам.Захвърлих брака си с лека ръка,забравих хубавите моменти,забравих близките си,приятели и всичко около мен.

Обичах съпруга си до лудост,но с времето всичко се срути между нас,няма тръпка,няма уважение от негова страна и Аз постепенно се отдръпнах.Започнах да се питам как ще живея с човек като него?

Имам 2деца,които обожавам и заради тях се примирявах с всичко.Имах нужда от внимание,нежност,ласки и от жестове като подарък или цвете например,НО уви душата ми скърбеше.

Опитах да му обясня ,какво ми липсва и как искам да излизаме като щастливо семейство заедно,а не винаги да съм сама навсякъде с децата.

Обеща ми да се промени,но в него няма живец,няма хъс,няма жизненост/Той не може да се промени,такъв си е:малко темерут!

Точно в този труден за мен период срещнах човек,който адски ме въодушеви с вниманието си към мен.

Почувствах се желана и много обичана жена,усмивката му ме изпълваше цялата,галеше душата ми.Т.беше семеен с 1 дете,но и той не получаваше необходимото внимание и ласки вкъщи.

Чувствах се виновна,защото мамя Б.бащата на децата ни,но не можех да спра,не исках да изгубя истинската си любов.Птичето 1 път каца на рамото и след 3 месеца признах пред Б.вината и предателството което съм му причинила.

Съжалих го,той беше сломен от цялата горчива истина,молеше ме да не се разделяме,но Аз мислех само за Т.той беше дълбоко в сърцето ми!Бях много студенокръвна и коварна и поисках развод.Никой не можеше да повярва ,че това е истина и че се случва дори.

Родителите ми бяха в шок от случилото се,но Аз бях взела трудното решение в живота си,исках нов живот с Т,който също се разведе в името на нашата незаменима любов.

Две години вече сме заедно,опитвам се да гледам напред ,но много е трудно /вината в мен остава,дали ще отшуми?

Родителите ми свикнаха трудно,притесняваха се за децата ми за всичко около мен,но сега е ок.

Обичам Т.с цялото си сърце,той пълна противоположност на Б.обгръща ме с любов всеки ден,обикна децата ми за което съм му признателна,те него също.Приятелките вече ги няма,това е следствие от постъпката ми!

Болно ми е ,но свиквам с всичко.Всеки да живее както поиска и както го чувства!Понякога се връщам назад,обхваща ме депресия,но такава черга съм си постлала и ще ходя само по нея....!

Искам и имам много да пиша ,но нямам толкова време,на 29г.съм.Очаквам вашите виждания,мнения и всичко се касае до мен бих го прочела с голямо удоволствие!

Дори и лоши да са те.иф