Здравейте!

Навярно моята история ще ви се стори банална, но реших да я напиша, защото искам да си отговоря на някои въпроси. На 25г. съм и имам връзка с приятеля си от 17 годишна.

Преди него не съм имала отношения с момчета, защото бях по-затворена и срамежлива. От преди около три години заживяхме заедно. Малко по-късно, съдбата ми изигра лоша шега, като ме срещна с въпросния г-н - красив, преуспял, забавен и ... безвъзвратно женен.

Няма да забравя първия работен ден при него, защото по стечение на обстоятелствата, той имаше РД. В началото просто го възприемах като хубав мъж - един от всичките и му се възхищавах. Междувременно се запознах с жена му /която беше много добра и винаги се държеше коректно с мен/ и с дъщеря му /най-прекрасното детенце на света/. Незнам как стана и кога, обаче един ден се събудих и разбрах че освен всичко, съм успяла и да се влюбя в него. Бях меко казано-шокирана от това откритие и доста изплашена. Обикновено-в отношенията си с хората, винаги се държа на разстояние, поставям една бариера, от която насетне, не позволявам на никого да ме доближи.

Така направих и в случая, дори съзнателно започнах да му се противопоставям, защото ме беше страх някой да не разбере за истинските ми чувства. Беше доста трудно, защото в повечето случаи-бях на неговото мнение, разбирахме се от половин дума, само с поглед и т.н. Няма да се впускам в подробности за неговите чувства, защото никога не мога да бъда сигурна, но мисля, че и от негова страна имаше индикации.

Неведнъж-хора, които идваха при него, ме мислеха за жена му и се обръщаха към мен с неговата фамилия. В тези случаи, ми е идвало да потъна в земята. В този период, той беше много разсеян-дори аз го забелязвах, но понеже не го познавах толкова добре, си мислех, че просто си е такъв.

Веднъж обаче, тъща му дойде да търси дъщеря си и отбеляза, че бил много отнесен и го попита да не е влюбен. В този момент ми светна червена лампичка и започнах да бъда още по-внимателна. Много пъти сме оставали сами и в тези моменти бях като изпъната струна, постоянно нащрек. Както и да е, вероятно тогава е можело да се случи нещо, имаше много "особени" моменти, но ... нищо не се случи.

Това продължи цели четири месеца, в които бях до него и в които се опитвах да се опазя "сама от себе си".

 Когато вече започна да става непоносимо за мен, с моите неизказани чувства, по стечение на обстоятелствата, ми се обадиха с предложение за работа.

Нямаше време за сбогувания, защото трябваше да започна след два дни, а и по-добре, че стана така, защото скоро преди това жена му ми сподели, че чакат второ дете.

Честно казано, зарадвах се за тях- за мен бяха образец на младо семейство, а също и за това, че повече няма да го виждам. В началото не се сещах много за него, надявах се да е щастлив, защото новата ми работа беше интересна, а и аз исках да се представя добре. До момента, в който не си инсталирах айсикю.

Започнахме да се чуваме, говорехме си, правехме си майтапи... Малко след това, някакъв анонимен господин, който не беше в списъка ми с контакти, ми писа.

Отрязах го, но това се повтаряше всеки ден. На третия ден, любопитството ми не издържа и му отвърнах. Започнахме да си пишем. И така ... до днес. Имах подозрения, а и може би ми се искаше да вярвам, че е той.

 Много пъти си налагах воля да престана, не знам-слаба ли съм, какво ли, не можах ... През цялото време сърцето и душата ми знаеха отговора на въпроса кой е анонимният г-н. Стигна се дотам, че си пишехме и по мобилните. Не се гордея с това, искам да приключа тази история, но ... нещо все ме дърпа към него.

По едно време приятелят ми започна да се съмнява, да ме пита кой е "онзи мъж" от списъка ми с контакти. За пореден път реших да сложа точка и го направих, но-за кратко.

Същевременно отново смених работата си, не се бяхме чували две-три седмици и се бях успокоила, но един прекрасен ден, той пак ми писа и аз отново се изкуших... И така-до преди около една седмица. Надявам се, това вече да е за последно и че няма да се поддам.

Какво да направя??? Зная какво иска той-секс. Най-много-да бъдем любовници, но поне съзнателно-аз не бих прекрачила границата. Иначе, сега си давам сметка, че ако съдбата пак ни срещне и ако се отдаде възможност, вероятно ще поддам. Той е единственият мъж, с който бих изневерила на приятеля си, така да се каже, но няма да го направя, защото много обичам и държа на последния.

Но сякаш дяволът се е вселил в мен!

 Задавам си въпроси, на които нямам отговори - ами ако ... Много съм объркана! Това, че не съм имала сексуални отношения с други мъже, не ми дава мира. Все се питам какво е да си с друг мъж, различно ли е и т.н. И дали, ако бях имала повече мъже, сега щях да съм толкова любопитна ...

Страх ме е от това, че дори и да забравя въпросния г-н, ще дойде друг. Страх ме е от това, че в даден момент ще се изкуша ...Зная как звучи всичко, което съм написала-на много хора ще им се стори смешно, а повечето вероятно ще ме осъдят, но ако някой е бил в подобна ситуация,

 Моля, нека даде съвет как е постъпил. Благодаря на всички!