Здравейте,
Искам да ви споделя какво се случи за тези почти две години изминали от първото ми история, която публикуваха тук-Как да продължа напред?.

Изминаха месеци в борба и болка от моя и негова страна. Той също писа тук-Как да спася това, което разруших. .

Любовта за мен свърши в мига в който открих предателството му. Сексът между нас почти спря-изпитвах отвращение от него. И година след изневярата открих , че мъжът ми е изпращал мои голи снимки представяйки се за жена на други жени за да получава от тях подобни. Отвратих се, а неговото оправдание беше ,че го възбуждало да му пишат за моето тяло.Тогава го изгоних и подадох молба за развод. Останахме с децата сами в моето жилище.

Договорихме се относно развода-той нямаше претенции за нищо и не искаше нищо. Беше го срам от мен и децата. Живеехме разделени, но той продължаваше да помага за децата, дори направихме ремонт на жилищетето, освен това продължихме да работим заедно тъй като имаме общ бизнес. Постепенно отново се сближихме и започнахме заедно да се грижим за децата в нашия дом, но все още продължавахме да живеем като съквартиранти-т.е ласките и секса бяха забранени.

Децата бяха много щастливи, че сме заедно. Пред тях показвахме любов, а като заспяха аз се занимавах с моите хобита, а мъжа ми ме наблюдаваше и търсеше опити да се сближим. Беше невъзможно-аз го мразех повече отколкото предполагах. Не ми пукаше как се чувства и се подигравах на сълзите му-.

След няколко месеца реших, че трябва да правим секс, но не се получи. След снимките в нета в мъжа си виждах само сексуален маниак и това блокираше желанието ми да правя секс с него. Така изминаха още няколко месеца-без ласки , без секс, без желание да общувам с него. А той всеки ден плачеше, молеше, преследваше ме.

Един ден аз се влюбих в един човек с който ни свързваше общия ни бизнес. Той е по млад от мен с почти осем години и никога не е бил семеен. Излизахме често на кафе и аз споделях проблемите си с него. Един ден му разкрих, че го харесвам. Оказа се, че и той от половин година мисли за мен, въпреки, че има дългогодишна приятелка. Раздели се с нея и започнахме връзка. Изживях невероятни моменти и бях много щастлива. Мъжа ми не разбра какво се случва с мен- беше загубил интуицията си към мен, защото за тези години след изневярата не е имало ден в който да бъда постоянна в отношенията си с него-или мълча, или го обвинявам. Той вече не ме познава и аз не го познавам. Станах по-спокойна, защото обичах и мъжа ми вече почти не ме дразнеше, въпреки, че постоянно ме преследваше. Вече нямах нуждата да обвинявам мъжа си и да изливам агресията си срещу него.

В един момент отношенията ми с момчето започнаха да стават много сериозни-и той и аз искахме да сме заедно. Но....имам две деца. За него не бяха проблем, но за мен имаше-те боготворяха баща си. Те не знаеха какво ми беше причинил, защото аз исках да запазя авторитета му пред тях.

Мъжа ми коренно се промени-пое цялото домакинство и грижата за децата. Примири се със всичко, което му причинявах, дори ми казваше, че го заслужава. Тази година в телефонен разговор с приятелка е успял да чуе споделените вълнения с нея за момчето с което излизам и бях принудена да му разкажа.

Прие го , като нещо което е заслужил и ме помоли да му дам шанс да ме изчака един ден да се завърна към него. Изминаха още два месеца в които мъжа ми знаеше за всички срещи, за които смяташе за мое право и това ме накара да погледна с други очи на него. Докато бях влюбена в другия в един момент започнах да се задържам по-дълго при децата и мъжа си. И преди месец реших, че трябва да приключа с момчето и да се върна в семейството.

Раздялата ми беше много трудна-сълзи и болка и от негова и от моя страна. И все още ни е трудно-виждаме се само на кафе и се чуваме по телефона. Той иска всичко от мен и това ме накара да се замисля, че не мога да отнема щастието, което имат децата ми с двама истински родители. Сега се боря със себе си-да забравя момчето и да се обърна към съпруга си, който вече повече от година търпи всякакви унижения за да сме заедно.

Трудно ми е да гледам предателя си и да го обикна отново, дори вече не си въобразявам, че е възможно да има любов след пепелта, но......за себе си знам, че по-важно от щастието на децата ми няма. Любовта ми не струва сълзите на децата ми. Бих искала да върна времето назад и семейството ми да е същото......но е невъзможно. Все още се боря с тази носталгия за времето, когато всички бяхме щастливи. Ужасно е че загубих един приятел и човек на когото вярвах.

След изневярата спечелих свободата си-сега не се притеснявам да правя това, което искам без да се съобразявам с мъжа си, но не се чувствам щастлива от това. Щастлива ме правеше единствено семейството ми, дори задълженията ми в него за мен бяха приятни, но вече не е същото и никога няма да бъде.