Здравейте всички ,които обичате това списание.
Пиша Ви,за една до болка позната и често срещана в днешно време история.Историята на изневярата.Както много други щастливи хора и аз имах щастлив 23 годишен брак.В самото начало на брака ни,така се случи че,хванах половинката си в изневяра.

Много ме болеше,исках да се самоубия,унижението беше огромно,но тъй като дъщеря ни вече беше родена,а преди това бяхме загубили вече едно дете /само на два месеца/ мислих много и реших ,че имам сили да го понеса и да простя.Всичко вече беше потънало в миналото и забравено,макар и трудно да го преживях тогава,докато преди два месеца не се повториха нещата отново.

Съпругата ми е много твърдоглава и човек със Собствено Мнение,говорещ винаги истината със собствените и имена /за което винаги съм я уважавал винаги/.

Чаровна,леко пълна ,но с характер за който всеки би и простил и недостатъците които има.

Такааа,всичко започна с една игра на табла в интернет с която да запълва собственото си свободно време в домакинството/не ходи на работа/.Така както си играеше на тази невинна на пръв поглед игра ,започна да се запознава постепенно с хората с които най-често играе ,защото си има вътрешен чат в играта.Даже аз и помагах да навлезе в тайните на компютърните умения за Скайпа и говоренето през Интернет и т.н.

В началото всичко ми споделяше и се съветваше с мен.Казваше:-Ах ,тези мъже.Каквото и да си говориме и лека -полека стигаме до секс.Даже и някои от тях и бяха пратили и снимки.Всичко беше безобидно и го обсъждахме на шега ,до момента в който реши общият ни Скайп да остане за мен и тя да си направи собствен,както и личен дял в компютъра.Тъй като съм запознат в общи линии с общуването в чатовете и възможността в определени случаи ,човек да идеализира и възвишава събеседника отсреща ,реших че е хлътнала за момента но нещата ще отшумят,което е само въпрос на време.Да но ,както се казва в такива случаи и шестото чувство на партньора се изостря.

Започна да ходи на танци/ за което аз я подкрепях напълно ,заради новите социални котакти/,започна по-често да излиза с приятелки,но все по-често да ме обвинява за съвсем невинни на пръв поглед дребни семейни несполуки.И също така да повтаря: -Тази година ,ще сложа ново начало в моят живот с цената на каквото и да е.

Честно казано почувствах веднага ,че има нещо което досега не е било в брака ни.Седнах с нея и честно и казах ,че имам съмнения за изневяра от нейна страна.Исках да вникнем в проблема отвътре и да го решим докато е време.Както се досещате реакцията беше:-Ти ,само това ти е в главата,само ме тормозиш безпричинно,само гледаш как да се заядеш с мен и да ме върнеш към стари неща от години.

Погледна ме в очите и ми каза:Честна дума ,няма нищо такова.

Но само по нейното държане/тя беше като в полет/ и по странното стечение на обстоятелствата научих за една много висока нейна телефонна сметка.Тъй като са четири приятелки които си говорят в група ,и така стана че заради нейната сметка спряха всички телефони.

Естествено само за един ден,докато вземе пари на заем и си плати телефона/това го разбрах съвсем случайно/.Тогава вече си дадох сметка ,че съзнателно ме лъже и то за много неща.
Това ме провокира да я проследя и да намеря начин да видя ,какво си пише и с кого си пише/така и тя самата ми даде доказателства ,за реалната и изневяра/.Защо ли ми трябваше.

От нейната кореспонденция такива неща научих за сексуалността на собствената си жена ,че когато ги четох виждах пред себе си един от авторите на евтините порнографски романчета ,които са по будките до Чук-чук и т.н.Две седмици ,ходех между живота и смъртта.Бях жив мъртъв и със разбито сърце.Накрая мислих и реших,всеки може да залитне и да падне-просто му подай ръка и бъди човек.


Но съдбата си знае работата,един от дисковете на който бях записал \"излиянията и\" го забравих в джоба на якето ми.Но тъй ,като вече в душата си бях дал прошка съвсем забравих за тези доказателства за нейната изневяра.И точно когато ,според мен нашите взаимоотношения тъкмо се възобновяваха ,още по-силно ,даже и от преди,тя го намерила и прочела и видяла всичко.

Вечерта,когато се върнах от работа и я галех с едно цвете по косата /докато тя се правеше на заспала и не се събужда от това/ потърсих след това якето си и видях ,че е изпрано.Тогава започнах да проверявам дисковете оставени на компютъра за да го намеря и унищожа.Тя с гръмовен трясък се изправи до мене и се провикна:-Какво търсиш?Диска ли.Я,ела и сега ми разкажи всичко с подробности.

Внезапно се почувствах виновен,макар че всичко е започнало от нея.Седнахме и дълго говорихме,но нейните думи бяха:-Как може да паднеш толкова низко,да се ровиш в мръсното ми бельо?В моето лично пространство?Кое ти дава това право?

Макар всичко да и бях простил,отношението и към мен предизвика такъв ураган от Омраза и Болка,Гняв и Ненавист,че това вече не можех да и простя.

И тогава всичко се обърна.Тя ми говореше ,как не иска прошка от мен за нищо ,което е направила,не трябва да я съдя /защото има кой ,от горе да я съди/ ,а само вина за болката ,която ми е причинила.

На всичкото отгоре,така се случи ,че след десетина дни само ,на една почивка с наши общи приятели,тя така ме изревнува от нейна приятелка /дружба от 23 години/че я нарече \"Курва мръсна \" и искаше да \"омете пода с нея\".На другата сутрин ме накара да я закарам с багажа и до вкъщи/защото бяхме на една вила/ и на раздяла ми каза \"Сбогом\".

Когато след три дни върнах малкият ни син и останалият багаж до вкъщи,тя ми каза:-Седни да поговорим!Мислих много и ти прощавам за постъпката ти.Само заради дъщеря ни/да е жива и здрава-голямата/ съм направила компромис със себе си и искам да пробваме отново заедно да се съберем.Да си подадем ръка и да забравим за случилото се.

Това което исках да чуя от нея:-Обичам те,прости ми!Въобще не се чу в нашият разговор.
Исках време да реша какво да правим.

:-Не ,сега и веднага трябва да решиш.Втори шанс няма да има.По корем не съм се влачила пред никого,няма да видиш и пред теб да се влача.Това бяха думите и.
Тогава и казах:-Моето решение е да те напусна!
Трудно ми беше заради двете ни деца ,да стигна до тази крайна мярка,но артист не мога да бъда ,и с артисти не мога да живея!

Цял живот на ръце съм я носил и е била задоволена от всичко.Сърцето си бях изтръгнал и и го бях дал.

Къде сгреших?
Вече съм личност ,без минало и без спомени/както каза Малкият ни син:-Майка ти счупи сърцето!!!!/

Много ми е мъчно за тях,но такава саможертва ,просто не мога да направя!Докато пиша за тях ,клавиатурата попива сълзите ми,но кръв капе от сърцето ми.Дано някой ден да ме разберат,колкото по-скоро,толкова по-добре ще бъде за мен.

Моля Ви,ако имате сърца не причинявайте това на човека до Вас!Човешкият живот и един и нека бъде достен!