Имам чудесна връзка с мъж от кажи речи година и всичко е хубаво...изключвам факта, че приятеля ми често пътува...и може би, там е проблема!

Аз му вярвам, знам, че не би ме наранил, че ако случайно чувствата му охладнеят ще ми каже, но аз сгреших или по-точно получих вниманието, което ми липсваше и ми хареса, греховно много!

Никога не съм вярвала, че мога да изневеря, не съм си представяла и за миг, че ще ми е хубаво... Една вечер на шега с един приятел решихме да поговорим и да пием по едно у тях, но нещата се получиха по друг начин.

Не разговаряхме вербално, а с телата си, не пихме по едно, а се опиянявахме един от друг...,а за капак заспахме гушнати с пожеланието: " Лека нощ, миличко!" И беше хубаво и беше греховно!

А сега накъде се питам, обичам приятеля си, но погледа на другия ме изпълва с екстаз и желания, липсва ми нежността и прегръдките на другия, а се гушкам в приятеля ми и го карам да ми пожелае лека нощ!