Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Изневяра
Какво означава да простиш?
От: Просто жена, 27.05.2008
Може би това е поредната банална и тривиална история. Но човек има нужда да сподели и да чуе повече мнения по въпроса, колкото и изборът да е негов. Защото след всичко в мен останаха въпросите:"Какво означава да простиш?", "Да простиш означава ли да престанеш да изпитваш недоверие към човека до теб?"
Омъжена съм от 19 години. Имам две прекрасни дъщери. Преди 6 години разбрах, че мъжът ми ми изневерява. Беше влюбен, написа стихове за Нея. Отнасяше се много лошо с мен /не физически/. Най-лошото беше,че и тримата работехме в една и съща фирма.
Болеше много, когато разбрах, но в крайна сметка си дадох сметка, че човек не може да съди другия , за чувствата, които той изпитва. Предложих му да направи своя избор и че ще приема неговото решение каквото и да бъде то. Избра мен. Обяснението му беше, че са се разбрали и двамата, че нямат никакво намерение да развалят семействата си. Тя също е женена и по-голяма от мен.
Само половин година след това се случи така, че и тримата продължихме професионалното си развитие на различни места. Мъжът ми се промени, възвърна старото си отношение към мен. Изобщо образцов съпруг и баща. Болката затихна, възвърнах си доверието към него...
До по-следващата година, когато виждайки разпечатка от телефона му, разбрах че контактът с тази жена продължава с ежедневни 7-10 SMS-a на ден и няколко разговора. Дните му започват и завършват с НЕЙНИЯ телефон. Болката беше отново голяма. Това за мен означава, че нещо което аз не мога да му дам, му дава Тя. Но това лицемерие!
Предпочитам, ако аз не мога да му дам нещо да знам това, но този двойнствен начин на живот...
Категорично поисках развод. Но извененията и обещанията бяха големи. Каза че единствено с мен би живял, и че не иска да се развежда с мен, опита се да ми обясни "Мисленето на мъжа". Оправда се, че всъщност е имал професионален контакт с нея.
Отново простих и реших да запазя семейството си, въпреки всичко обичам този човек. Така до следващата година, когато за втори път се случи да видя негова телефонна разпечатка и отново страниците бяха заети от предимно един телефон /вече друг/.
Помислих, че отново е тя. Всъщност оказа се че е съседско момиче 20-годишно и с 2 години по-голямо от дъщеря ни. Отново обяснения за това как той и помагал покрай кандидатстудентските изпити. Но защо тя не дойде нито един път у дома за това? Защо в един момент тя спря да идва у дома, след като непрекъснато идваше при дъщеря ни?
ОТНОВО обещание, че този път слага край на този начин на живот!
От тогава нещо се пречупи в мен. В мен бушува буря от въпроси:
Сбърках ли като няколко пъти простих за едно и също нещо?
Сбърках ли, че реших да останем семейство?
Ще може ли някой път да му вярвам отново?
От тук насетне непрекъснато ли ще си мисля, че ме лъже?
Обича ли ме Той? Обичам ли го Аз?
Ще мога ли да възпитам дъщерите си да вярват на човека до себе си?
Аз искам да обичам и да бъда обичана! Искам да вярвам на човека до мен и той да ми вярва, но всичко това е окончателно загубено и отровено!УЖАСНО Е ДА ЖИВЕЕШ В НЕДОВЕРИЕ КЪМ ЧОВЕКА ДО ТЕБ!
Омъжена съм от 19 години. Имам две прекрасни дъщери. Преди 6 години разбрах, че мъжът ми ми изневерява. Беше влюбен, написа стихове за Нея. Отнасяше се много лошо с мен /не физически/. Най-лошото беше,че и тримата работехме в една и съща фирма.
Болеше много, когато разбрах, но в крайна сметка си дадох сметка, че човек не може да съди другия , за чувствата, които той изпитва. Предложих му да направи своя избор и че ще приема неговото решение каквото и да бъде то. Избра мен. Обяснението му беше, че са се разбрали и двамата, че нямат никакво намерение да развалят семействата си. Тя също е женена и по-голяма от мен.
Само половин година след това се случи така, че и тримата продължихме професионалното си развитие на различни места. Мъжът ми се промени, възвърна старото си отношение към мен. Изобщо образцов съпруг и баща. Болката затихна, възвърнах си доверието към него...
До по-следващата година, когато виждайки разпечатка от телефона му, разбрах че контактът с тази жена продължава с ежедневни 7-10 SMS-a на ден и няколко разговора. Дните му започват и завършват с НЕЙНИЯ телефон. Болката беше отново голяма. Това за мен означава, че нещо което аз не мога да му дам, му дава Тя. Но това лицемерие!
Предпочитам, ако аз не мога да му дам нещо да знам това, но този двойнствен начин на живот...
Категорично поисках развод. Но извененията и обещанията бяха големи. Каза че единствено с мен би живял, и че не иска да се развежда с мен, опита се да ми обясни "Мисленето на мъжа". Оправда се, че всъщност е имал професионален контакт с нея.
Отново простих и реших да запазя семейството си, въпреки всичко обичам този човек. Така до следващата година, когато за втори път се случи да видя негова телефонна разпечатка и отново страниците бяха заети от предимно един телефон /вече друг/.
Помислих, че отново е тя. Всъщност оказа се че е съседско момиче 20-годишно и с 2 години по-голямо от дъщеря ни. Отново обяснения за това как той и помагал покрай кандидатстудентските изпити. Но защо тя не дойде нито един път у дома за това? Защо в един момент тя спря да идва у дома, след като непрекъснато идваше при дъщеря ни?
ОТНОВО обещание, че този път слага край на този начин на живот!
От тогава нещо се пречупи в мен. В мен бушува буря от въпроси:
Сбърках ли като няколко пъти простих за едно и също нещо?
Сбърках ли, че реших да останем семейство?
Ще може ли някой път да му вярвам отново?
От тук насетне непрекъснато ли ще си мисля, че ме лъже?
Обича ли ме Той? Обичам ли го Аз?
Ще мога ли да възпитам дъщерите си да вярват на човека до себе си?
Аз искам да обичам и да бъда обичана! Искам да вярвам на човека до мен и той да ми вярва, но всичко това е окончателно загубено и отровено!УЖАСНО Е ДА ЖИВЕЕШ В НЕДОВЕРИЕ КЪМ ЧОВЕКА ДО ТЕБ!
