Здравейте!
На 24 години съм и имам две прекрасни деца - момчета.
Историята, която смятам да разкажа е за моя изпълнен с щастие и мъка живот.
От три месеца се разделих с мъжа си, който между другото е от ромски произход, но да започна всичко отначало.
С него се запознахме преди 9 години, аз бях ученичка, и след много любовни терзания и след несъгласието на родителите ми ние се събрахме и заживяхме заедно.
Родиха ми се две деца, за които бих дала живота си и сега живеят при мен и родителите ми, но през тези години на съвместен живот аз разбирах за неговите изневери, ревнуваше ме дори от майка ми, а и често децата ставаха свидетели на нашите скандали и боеве.
Един ден реших да го напусна!
Осъдих го за издръжка, родителите ми не ме пуснаха да се върна при него с оглед на това , че той не е от моята раса, че ме е бил и ще продължава да го прави и аз ги послушах.
Сега децата ми ходят на градина , той ходи с друга, тя живее в нашия апартамент и ми носи дрехите.
Аз привидно се справям но вярвайте ми - НЯМАМ СИЛИ!
Липсва ми много и само да му чуя гласа се разтрепервам.
А и мисля, че и той още ме обича, въпреки , че живее с друга.
Още го обичам!Ще полудея от мъка!