Здравейте, много пъти съм размишлявала над историите на другите и сега реших да разкажа моята. С приятеля ми сме от 3 г. разбира се за такова време всеки се променя малко или много - нормално е, все пак не живеем сами на някой остров, а сред други хора, които по един или друг начин ни влияят. двамата с приятеля ми сме имали и добри и лоши моменти.

Като цяло обаче искам да поясня някои неща - той е пасивен по натура, много рядко ще направи предложение за каквото и да е,в повечето ситуации предпочита да си стои пред компютъра и т.н. вместо да излезем да се разходим или нещо такова.

Също така, покрай многото промени и проблеми в следването му, в работата (а те не са кой знае колко лоши, повярвайте ми), сякаш напоследък започна все лошото да вижда във всичко, все е негативно настроен, даже преди да се знае крайния резултат. Съответно много пъти сме "спорили" - аз все се опитвам да му обясня, че независимо как изглежда положението, все някак ще се нареди и други подобни, той съответно веднага ми дава нови доводи как това няма как да стане и прочие.

Аз от своя страна искам да излизам, да се срещам с хора, да се забавлявам, за което на него и през ум не му минава, а така се случи, че повечето от колегите ми на работното място са от миналата година-познаваме се и заедно ходим на плаж и т.н.постепенно с един от колегите станахме някак по-близки. аз дори му споделях за проблемите във връзката си и той ми даваше съвети за нея.

Накрая се стигна до целувка, а оттам нататък и до връзка, тайна съответно, поне до момента. Сякаш досега никога не са ме докосвали така, никога не съм усещала подобно нещо.

Освен това, в ситуациите, когато сме излизали, ми е правило впечатление самото отношение на колегата му към живота- не така пораженческо все още изпълнено с енергия с оптимизъм това ме привлече още повече накрая се замислих какво искам аз какво търся всъщност ?

И се заредиха дни на колебание на постоянни мисли - заслужава ли си да зарежа отношенията с някого с когото вече сме изградили някаква връзка?