Ще напиша своята история тук с надеждата да си изясня какво и как да направя, за да продължа нормално живота си.

Познаваме се от 6 години, влюбихме се неусетно, но всичко беше много романтично, красиво, опияняващо.
Чертаехме планове за бъдещето си, работехме в тази посока. Не беше лесно и двамата имаме по един неуспешен брак зад гърба си, големи деца, задължения.

Купихме си жилище и започнахме ремонт, всичко беше много хубаво. Това бяха мечтите които осъществявахме и бяхме много ентусиазирани. Точно в този момент го хванах. Без да искам.

Пишех си с една наша обща приятелка от неговия скайп и се включи най-близкият му приятел, започна да го пита как е минало с колежката му, как е бил минета. Ужас. Показах му какво излиза на екрана, той онемя.

Последваха клетви, лъжи - не е вярно, само се изфуках. После съчини някаква история, че било само веднъж и даже не се получило.Било грешка, не знаел защо го е направил.

Непрекъснато ми казва колко много ме обича, че не може да живее без мен,не ме пуска да си тръгна, а аз не му вярвам, не мога, боли ме от предателството, не мога да се примиря. Искам, но не мога.

Ако някой знае как, да напише рецептата.