Здравейте всички,които четете историите на човешките съдби и сте съпричастни с тях. За някои от вас моята житейска драма навярно ще им се стори банална,но.....просто искам да споделя,да намеря някаква утеха.И надявам се да ме разберете.

Почти на 30 години съм,а ми се струва че все още не съм намерила щастието.....и любовта.Онези които те карат да летиш,да правиш лудости,да забравиш всичко......Онази любов,която знаеш че е предопределена за Теб.

Животът ме срещна с достатъчно хора,изпитах радост и тъга,и болка и мъка.Уморена от дългото търсене на истинска любов,се омъжих за човек,който намирах за най-подходящия.Той е добър,внимателен,обича ме,готов е на всичко за мен,но....

Тук идва едно "но"....Живеех спокойно с него,без грижи и проблеми,без кавги и разправии...Докато един ден не срещнах Него.Сякаш се появи от нищото...желан,мечтан,всичко което винаги съм търсела...

Мислех,че бях заключила дълбоко в мен онези чувства,но той ги изкара отново наяве.С такава сила,че вече е трудно да ги прикривам.Извади на бял свят чувствата ми и мечтите ми....Да,защото бях жертвала всичко това,за да бъдат другите щастливи с мен.

Бях си забранила да мечтая,да изпитам страст....защото повярвайте ми със съпруга ми нямах тези усещания.Не пърхаха пеперуди....Бях се примирила със всичко това....До сега.В живота няма нищо случайно.Явно за да бъдеш щастлив,трябва и да страдаш.Намирам се в адски объркана ситуация...

От една страна имам добър и внимателен съпруг,който ме обича,но с който нямам абсолютно никаква страст,а от друга - мъж,който ми показа каква съм била и за какво съм мечтала.Е,питам Ви...Грешна ли съм, че ми се случва това,че изпитвам любов към чужд мъж?Грешна ли ще съм,ако разбия всички мечти и надежди на съпруга си?Или да поробя моите??? Трябва ли да остана с него,примирена,без страст....

Или да потърся моето щастие?Просто незнам какво да правя.Навярно за мнозина от вас,историята ми ще им се стори объркана.......така се чувствам и аз.