Истински истории
Rozali.com » Истински истории » Изневяра
Ние с радост се използваме...
От: Diamondia, 19.09.2008
Ето моята история...
Запознах се с него случайно, още в самото начало той бе изключително открит и прям, нещо което е характерно за мен и което очаквам от хората срещу себе си.
Заяви че е женен, но сподели желанието си за секс с мен.
Вътрешно, като човек който е твърдо против тези неща и отхвърляйки тотално вероятността самата аз да съм жена която поощрява женен мъж да изневерява на съпругата си се запитах "какво го кара да желае подобно нещо, след като твърди че толкова много държи на семейството си?"...
Въпреки почудата си, той ме впечатли като характер и лекотата с която разговаряхме ме караше да се чувствам приятно в компанията му.
В момента не съм обвързана, така е от 2 години насам, когато приключих последната си сериозна връзка.
На 25 години съм, имам хубава работа и цели пред себе си, което ме спира да се впускам в мимолетни връзки с мъже, с които още от самото начало съм сигурна че нямам бъдеще. Свикнах да съм независима, но не бих отхвърлила Мъжа с главно "М", когато един ден го срещна.
А дотогава, не мога без секс...затова трябваше да се спра на някого.
Защо измежду всички възможности обаче избрах точно женения мъж, този който най-малко съм подозирала че ще прелъстя (или той мен..)?
Да, на една от поредните ни срещи вкъщи, той започна да се държи по-освободено, но все пак в очакване на моето разрешение. И аз се поддадох...Начина по които ме докосваше и съблазняваше ми покажа че секса ще е повече от невероятен.
И беше точно така...
Висок, здрав, приятен, интелигентен, надарен и много сексуален мъж на 35 години - това е той - идеалната ми играчка за секс. Както и аз неговата.
Не изпитвам чувства към този мъж, уважавам го и харесвам нещата които правим заедно, било то разговори или секс. Той също с радост прекарва времето в което може да се скатае от семейството си с мен.
И двамата сме наясно какво правим и се радваме че няма недоразумения.
Аз чакам мъжа на живота си, а той - държи на семейството си и прави всичко възможно да не разберат за действията му понеже би било ужасно - те са на първо място за него и всичко останало е само разнообразие.
Може би това ме привлича - спокойствието че не съм длъжна да му давам обяснение за живота и чувствата си.
Представете си, колко по-сложно е да правиш секс с необвързан мъж и риска един ден той да се влюби в теб и да предяви претенции, въпреки идеята всичко да е само секс...или още по-зле да се окаже някои от онези "Казанови" дето спят с всяка втора и не се знае какви рискове поемаш, имайки нещо общо с такъв мъж.
Аз съм играчката на един женен мъж и на него му стигам, защото съм достатъчен риск за положението му.
Този женен мъж е моята играчка и се радвам, че го имам за да бъда жена с пълноценен сексуален живот на 25 години, а не някоя крива и сърдита мадама, която си излива гнева от липса на секс в/у всички около нея.
Според мен това положение е повече от удобно, а според вас?
Запознах се с него случайно, още в самото начало той бе изключително открит и прям, нещо което е характерно за мен и което очаквам от хората срещу себе си.
Заяви че е женен, но сподели желанието си за секс с мен.
Вътрешно, като човек който е твърдо против тези неща и отхвърляйки тотално вероятността самата аз да съм жена която поощрява женен мъж да изневерява на съпругата си се запитах "какво го кара да желае подобно нещо, след като твърди че толкова много държи на семейството си?"...
Въпреки почудата си, той ме впечатли като характер и лекотата с която разговаряхме ме караше да се чувствам приятно в компанията му.
В момента не съм обвързана, така е от 2 години насам, когато приключих последната си сериозна връзка.
На 25 години съм, имам хубава работа и цели пред себе си, което ме спира да се впускам в мимолетни връзки с мъже, с които още от самото начало съм сигурна че нямам бъдеще. Свикнах да съм независима, но не бих отхвърлила Мъжа с главно "М", когато един ден го срещна.
А дотогава, не мога без секс...затова трябваше да се спра на някого.
Защо измежду всички възможности обаче избрах точно женения мъж, този който най-малко съм подозирала че ще прелъстя (или той мен..)?
Да, на една от поредните ни срещи вкъщи, той започна да се държи по-освободено, но все пак в очакване на моето разрешение. И аз се поддадох...Начина по които ме докосваше и съблазняваше ми покажа че секса ще е повече от невероятен.
И беше точно така...
Висок, здрав, приятен, интелигентен, надарен и много сексуален мъж на 35 години - това е той - идеалната ми играчка за секс. Както и аз неговата.
Не изпитвам чувства към този мъж, уважавам го и харесвам нещата които правим заедно, било то разговори или секс. Той също с радост прекарва времето в което може да се скатае от семейството си с мен.
И двамата сме наясно какво правим и се радваме че няма недоразумения.
Аз чакам мъжа на живота си, а той - държи на семейството си и прави всичко възможно да не разберат за действията му понеже би било ужасно - те са на първо място за него и всичко останало е само разнообразие.
Може би това ме привлича - спокойствието че не съм длъжна да му давам обяснение за живота и чувствата си.
Представете си, колко по-сложно е да правиш секс с необвързан мъж и риска един ден той да се влюби в теб и да предяви претенции, въпреки идеята всичко да е само секс...или още по-зле да се окаже някои от онези "Казанови" дето спят с всяка втора и не се знае какви рискове поемаш, имайки нещо общо с такъв мъж.
Аз съм играчката на един женен мъж и на него му стигам, защото съм достатъчен риск за положението му.
Този женен мъж е моята играчка и се радвам, че го имам за да бъда жена с пълноценен сексуален живот на 25 години, а не някоя крива и сърдита мадама, която си излива гнева от липса на секс в/у всички около нея.
Според мен това положение е повече от удобно, а според вас?
