Не знам от къде да започна...

Омъжена съм от почти 14 години и въпреки многобройните кавги и проблеми продължаваме съвместния си живот. Да ама ми писна в един момент: обиди по мой адрес а и по детето, които преди това не ги е имало, злоупотребата с алкохол от негова страна, което естествено ме дразни,срещите с приятелите и колегите, от които нищо добро за семейството.

Аз съм жена с някакво положение в града си и той също. Не се хваля, но другите казват, че не съм грозна, а пък и сега се повталих малко след като много пъти понасях обидите не мисля че съм някое плашило.

И в целия този екшън в семейството и проблемите се появи един мъж естествено. Той ме караше да се чувствам добре,не понасях обиди,можех да говоря спокойно с него по различни теми,обгръщаше ме с внимание.... Да добавя,че е семеен и просто търсехме разнообразие или утеха един в друг,а пък беше и доста по голям от мен и постепенно нещата се задълбочиха и стигнаха до леглото.

И след това се промениха, след няколко такива срещи той се покри с оправданието за много работа и проблеми, а за мен остана поредната горчилка и удара от,който ме много ама много боли.

И други възможности съм имала за изневяра но до този момент никога не го бях правила,а сега се самосъжалявам и се чествам като евтина к....

А още по лошото е, че аз май се влюбих във въпросния господин,а и никога не съм си представяла,че мога да го правя с човек към които нищо не изпитвам . Чувствам се много зле,като захвърлена употребена вещ.