Имам си страхотно момче!
Понякога чак се чудя къде го намерих толкова идеален? Той е чудесен, чак невероятен - хубав, сексапилен, човек съсстрахотна душа и най-важното - много ме обича! И аз го обичам, и то много и все пак...
Преди години се запознах с... ще го нарека условно човека Х.
Срещнахме се в Университета – колеги в един курс. Оттогава измина много време - познаваме се вече 8 години. Х е страхотен!
Дълго време приятелките ми твърдяха че поканите му за кафе не са случайни, а аз го бях приела като мой приятел. Беше нормално да излизаме на кафе. Бяха съвсем естествени и постоянните ни студентски събирания...а аз не вярвах, че той наистина има чувства към мен. Даже не съм се и замисляла върху неговите жестове, а той винаги беше много мил...
И така колегата Х беше мой приятел с когото споделях много, може би наистина прекалено много...Чувствах го толкова близък.
Разказвах му за моите вълнения и флиртове. Тогава и за секунда не съм се замисляла, че всичко това го е товарило и наранявало, него го болеше а той се усмихваше...
И дойде момента.... Бяхме извън града. След поредната силна вечер, освободени от задръжки, ние го направихме. Аз и той се прибрахме в една стая, в едно легло...
Времето си течеше. Никога не съм си представяла, че той и аз можем да бъдем двойка. Продължавахме да се виждаме, през деня лекции, а вечер правихме поредния студентски купон.
Държахме се съвсем нормално, все едно нищо не бе станало. Бяхме просто приятели. Мина време и аз започнах сериозна връзка с Милен. Х също се обвърза със сериозна приятелка. Може би тогава забраненото стана “сладко”. Х се държеше по същия мил начин.
Хубава дума, комплимент, подарено цвете...
Радвах се винаги когато го чуя и видя, настръхвах и наистина го желаех. Заминахме на Пампорово – 8-ми декември и там отново бяхме в една стая, в едно легло и...
Нямаше думи - всичко се четеше в очите, а после аз се прибирах при Милен, а Х при НЕЯ.
И така до другата година, когато пак отидохме на Пампорово, и пак... Завършихме следването си. Не спряхме да се виждаме. И до ден днешен се срещаме цялата луда група.
И дойде онзи черен ден - 01.08.2000 год. Обадиха ми се по телефона и ми съобщиха, че приятелят ми Милен е катастрофирал...
НЕГО вече го нямаше...
Обградена от близки и приятели, аз оцелях. Справих се. Мъката и тежестта в сърцето не успяха да ме убият.... Постоянно мислех за Милен.
Говорех за НЕГО. Сънувах ГО... Исках да се срещам само с негови приятели, за да говорим, говорим... И дълбаех раната още по-дълбоко...
Благодаря на бога, че имам прекрасно семейство и искрени приятели.
Мен ме болеше и тях също ги болеше. Аз не исках да ги наранявам. Дойде момента, в който с тяхна помощ прогледнах – аз бях жива, само на 24 год. Започнах да излизам сред хора. Започнах да се поглеждам в огледалото - не приличах на човек. Амбицирах се. Бях забравила какво е да сложиш червило и грим. Махнах черните дрехи – те ме задушаваха.
За мъже не можех да мисля, отбягвах ги. Бягах от всяка покана за кафе, все още не бях готова...
Една вечер излязох с “лудите” си колеги. Бях забравила как можем да се веселим. Там беше и колегата ми Х... Разпуснахме, не се бях забавлявала 1 година. За първи път се смеех, а не плачех на тази музика (толкова спомени)...
И то пак се случи, осъмнахме уединени в мотелска стая, а след това...Х се прибра при НЕЯ. Болеше ме, а нямах право да се сърдя.
Но в този момент Х се промени. Не излизаше с компанията на кафе.
Винаги когато аз бях там той бързаше за някъде. Не ме гледаше в очите, избягваше ме. Не можех да разбера какво става. Аз не го притисках за нищо. Не можех и да си помисля за някакво общо бъдеще.
Достатъчно ми бе да го видя, но той бягаше....и до днес не знам от какво? А до преди да преспим в мотела той се държеше по същия мил и нежен начин.
Винаги при повод ми подаряваше дълги червени рози – знаеше, че са ми любими.
Последния път дойде в службата ми, отново с червени рози...Не мога да го разбера. Преживях и тоз момент.
Хората са казали: “Ако нещастието не те убие, то ще те направи по-силен”.
Държах се като силна, искаше ми се да съм силна и постоянно си повтарях –“Ти си силна!”.
Мина време и всичко си дойде на мястото.
С Х си възвърнахме добрия приятелски тон. Дойде и деня, в който намерих ЧОВЕКА на живота си.
Сърцето ми чакаше него - идеалния мъж. Мъж, който не съм вярвала че мога да срещна. Щастлива съм с него, даже много щастлива.
Но ТОЙ – Х, отново влиза в живота ми. В момента ТОЙ е “ерген” – сериозната му връзка отдавна се разпадна.
По принцип компанията (колегите ) се събираме много често. Изкуших се да пофлиртувам с Х и сега отново има закачка между нас. Сигурна съм в едно - никога няма да изневеря на човека до себе си, а в същото това време флиртувам с Х - толкова е сладко.
ЧОВЕКЪТ до мен не заслужава това - чувствам се толкова виновна. ТОЙ-Х също не го заслужава –“подклаждам” го с SМS-и, гледам го “палаво” а после се прибирам при моето момче.
Вината е в мен и знам, че аз съм човекът който може от раз да реши проблема, но...толкова съм се оплела, че даже ревнувам Х от момичета, а нямам право на това – той е свободен и също търси голямата си любов.
Надявам се, че всичко това ще утихне, но докога ли... Винаги когато го видя, всичко в мен напира...